Разказ от първо лице: за смелостта да избягаш от насилника си

Постепенно обидите и ругатните се превръщат в шамари

 06.11.2018 16:08
Разказ от първо лице: за смелостта да избягаш от насилника си

Тя е на 24. Възраст, в която трябва да се радваш на живота и да гребеш с пълни шепи от него. Но не и когато си жертва…жертва на домашно насилие. Това е ада, в който живее Петя – една от много жени в България, които попадат под ударите на „силния” пол. Въпреки всичко обаче, младата жена намира сили и казва „КРАЙ”.

 

Петя, как се чувстваш сега?

Вече не се страхувам да показвам емоциите си. Преди не беше така. Пред него не можеш да показваш такива неща...може да не оцелееш. Сега съм друг човек. Вярвам, че мога да се справя и съм длъжна да го направя, заради себе си и заради детето си.

 

Колко е голямо детето ти?

На две години, момче.

 

Ти си една от многото жени в България, жертва на домашно насилие. Колко време живя в този ад?

Почти две години. Първият път когато бащата на детето ми ме удари бях бременна в четвъртия месец. Тогава започнаха конфликтите между нас. Постепенно обидите и ругатните прераснаха в шамари. Бях цялата в синини.

 

Кога реши, че е време да промениш живота си и трябва да сложиш край на този кошмар?

Полицаите ме познаваха по малко име. Пишеха и връчваха предупредителни протоколи, но това не водеше до желания ефект. Всичко вкъщи продължаваше по стария начин.  И така две години. При последния побой обаче получих епилептичен гърч. Лекарите едва успяха да ме спасят. И реших, че не мога повече така. Един ден, беше петък, се обадих на горещия телефон в „Самарянска къща” и казах, че трябва да се махна от това жилище. След два часа отидох там заедно с детето. Мъжът ми заплашваше, че ще ме убие. Това беше поредният път, в който търсих съдействие, за да избягам от насилието. Този път се оказа последен. Бях решена да стигна до край и да извоювам спокойствие за себе си и за сина си. Насочиха ме за безплатна юридическа консултация при адвокат, ангажиран от „Самаряни” за воденето на дела по Закона за защита от домашно насилие. Сдружението пое всички разходи по завеждане на делото. Получих ограничителна заповед. Това ми даде увереност, че нещата не са толкова безнадеждни, колкото си ги представях.

 

Кога изчезна страхът?

Постепенно. Смени се с гняв, много силен гняв… Само някой, преживял такава ситуация, може да разбере колко оздравяващо всъщност може да бъде това чувство.

 

Как се чувстваше по време на престоя си в „Самарянска къща”?

Редуваха се върхове и спадове, щастливи мигове и такива, в които сякаш потъваш в болката си. Имаше дни, в които силите ми стигаха само за основните грижи за детето, а то имаше нужда от моето внимание. И въпреки обидите и ругатните, които не спирах да получавам, намерих сили да се срещна с бащата на детето си. Не исках връзката между тях да бъде прекъсвана.

 

Как се чувстваш сега?

Ставам все по-силна и все повече вярвам в себе си. Получих пълни родителски права. Това е още една победа за мен.

 

Какво би посъветвала жените, които се намират в твоето положение?

Да се борят. Защото при нас борбата е единствения начин да оцелееш.

 

снимка: ThinkStock/Getty Images

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.

Алфамаркет Трудов Посредник


Маркери борба | разказ | домашно насилие

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори