Монументът със спътник „България 1300“, който се намира в парк „Артилерийски“ ще бъде открит официално утре – 30 април. Събитието е от 14 часа, отправят покана от Граждански клуб „ЛИПА“ – инициатор на проекта.
На церемонията, организирана съвместно с Община Стара Загора, клубът е поканил първия български космонавт – ген. Георги Иванов, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, проф. д-р Георги Желев, директор на ИКИТ-БАН, проф. д-р Пламен Ангелов – председател на Българското астрономическо дружество, както и участници от научната програма „България – 1300“ проф. Иван Кутиев, доц. Таня Иванов, доц. Цветана Гогошева, приятели и спонсори на проекта.
Монументът представлява копие на първия български спътник, изстрелян в орбита през 1981 г. Значителна част от измервателните уреди в оригиналния сателит са произведени от старозагорски фирми. От Граждански клуб „ЛИПА“ очакват монументът да се превърне в символ на космическата слава и бъдеще на Стара Загора. Още през 2020 г. от организацията предложиха да бъде създаден монумент с копието на спътника „Интеркосмос България 1300“ като символ на космическата слава на Стара Загора. Стартира дарителска кампания за събиране на средства. Търговско-промишлена палата - Стара Загора бе сред организациите, които активно подкрепиха дарителската инициатива. Идейният проект бе разработен от архитекти Пламена и Цветелина Гогошеви – внучки на проф. Митко Гогошев.
Монументът се изгражда в парка след решение на Общинския съвет в града на липите. Предложението за поставянето на съоръжението по плана на Стара Загора е прието от Експертен съвет по устройство на територията към Община Стара Загора.
Едно от най-значимите български научни постижения в областта на космическите изследвания е програмата “България-1300”, осъществена през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Идеята за програмата е на колектив от български учени – К. Серафимов, Д. Мишев, М. Гогошев и И. Кутиев, от Централната лаборатория за космически изследвания на БАН – ЦЛКИ, а осъществяването й е в партньорство с Института за космически изследвания на Руската академия на науките по програмата „Интеркосмос“. Основната задача на програмата е в областта на космическата физика – разкриването на механизма на пренос на енергия от Слънцето към Земята във времето и пространството.
Припомняме ви любопитни факти, които разказа в интервю за stz24.com от 22.01.2021 г. доц. доц. д-р Цветанка Гогошева, старши научен работник - физик, която е участвала в космическия проект по националната програма "България-1300" заедно със своя съпруг.
Доц. Гогошева, внучките Ви Пламена и Цветелина разработиха идеен проект за монумент "Интеркосмос България 1300". Как възприемате тяхната инициатива?
Спътник "Интеркосмос България 1300" в Стара Загора - историята от първо лице
Идеята на гражданския клуб „ЛИПА“ в Стара Загора да бъде изграден монумент „Интеркосмос България -1300“ много ме развълнува и ме връща назад във времето. Няколко години преди 1981г. в страната ни много се заговори за това кой какво ще направи в чест на 1300 годишнина от създаването на българската държава.В почивката на един семинар в Базовата обсерватория в Стара Загора пак стана дума за това.Тогава съпругът ми, проф.Митко Гогошев, каза:“Ами ние да направим спътник!“ Неочаквано акад.К.Серафимов го подкрепи: “Защо не, вече имаме няколко наши успешни космически експерименти на ракети и спътници по международната програма „Интеркосмос“. И се започна с изготвянето на научна програма, която да убеди, че е необходимо и да докаже пред ръководствата на високо ниво както у нас, така и в Съветския съюз, че можем и ще се справим. Повярваха ни и го направихме,с много усилия и напрегната работа.
Успешната работа на трите Старозагорски уреда на спътника „Интеркосмос България 1300“ отвори пътя на Стара Загора да полети и към Халеевата комета. Международният научно-технически комитет на проекта“Венера-Халей“ (ВЕГА) за изследване на Халеевата комета прие участието на базовата обсерватория към ЦЛКИ-БАН в този проект с българо-съветско френския Триканален спектрометър. Неслучайно нашето име е на първо място в тази тристранна кооперация. Ние отговаряхме не само за своя ултравиолетов канал, но и за комплетовката на трите канала върху специален корпус, проектиран и изработен у нас, както и за изпитанията на цялата апаратура.
Кои са най-вълнуващите Ви спомени за работатата по проекта, за вашето лично участие?
Моето участие в проект „Интеркосмос България – 1300“ бе преди всичко в изготвяне на научната програма, целите и задачите на един от трите уреда, които трябваше да бъдат създадени в базовата обсерватория в Стара Загора и съответно анализиране на получените резултати след провеждане на експериментите в космоса. Както е известно, с проектирането и създаването на всяка апаратура се започва именно с определяне на задачите, които трябва тя да изпълнява. Тази национално космическа програма и специално в проекта „България -1300“ този наш уред Спектрофотометър 1-5 влезе с цел измерване на пространствените и времеви разпределения в земната атмосфера на излъчването на атомния кислород в четири спектрални линии. Тези емисии са тясно свързани с преноса на енергия от слънцето към земята, както и със съдържанието на кислорода в нашата атмосфера. Това е най-общо.
Имахте ли научни спорове с екипа?
Разбира се, във всяка една съвместна екипна работа, чрез спорове и обсъждания се стига до правилните решения. При нас, например, имаше спор кои са най-подходящите спектрални линии за изследване излъчването на атомния кислород в атмосферата. Трябваше да бъдат избрани най-актуалните, които най-добре биха отразили състоянието на излъчването и този пренос на енергия, но се избра, предполагам, както се оказа след това, най-подходящата комбинация за тези измервания.
Чувствате ли се удовлетворена от работата си?
Имам много вълнуващи спомени и не мога да бъда безразлична към миналото си. Трудно е да се предаде с думи усещането и чувствата, които имахме аз и колегите ми, когато стояхме пред готовия обект спътник „Интеркосмос България -1300“ в изпитателния корпус на Северния космодрум в Плесецк ,и радост, и удовлетворение, че всички изпитания минаха много добре, но и тревога как ще бъде горе на около 900 километра височина в суровите за земните изделия космически условия, ще издържи ли оптиката, електрониката, механиката на нашите уреди. Издържаха те, издържахме и ние, получихме данни от измерванията – и очаквани, и неочаквани. Писахме статии със съветските колеги, публикувахме ги у нас и в чужбина, получихме много цитати за приноса от тези резултати. Сега е удовлетворението, че е имало смисъл и резултат от моята работа тогава.
Автор: Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара | Загора | България | проф | български | клуб | граждански | програмата | липа | 1300 | Откриват официално | монумент със спътник | България 1300
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!