Старозагорски доброволци: Виждаме смисъл в това, което правим

Петко (вляво на снимката) е студент по Медицина в 6-ти курс в Медицинския факултет при Тракийски университет, а Боян е петокурсник и също бъдещ лекар. Повече от два месеца те се срещат очи в очи с опасната зараза, наречена COVID-19. Решението им да доброволстват е напълно осъзнато.

 12.11.2020 15:04
Старозагорски доброволци: Виждаме смисъл в това, което правим

Петко Шидеров и Боян Стоев работят като санитари в Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора. Петко (вляво на снимката) е студент по Медицина в 6-ти курс в Медицинския факултет при Тракийски университет, а Боян е петокурсник и също бъдещ лекар.

Повече от два месеца те се срещат очи в очи с опасната зараза, наречена COVID-19. Решението им да доброволстват е напълно осъзнато. 

"След края на лятото предположих, че ще последва нова вълна на разпространение на заболяването, както и че ще преминем в онлайн обучение. Исках да добивам опит не само като медицинско лице, но и като човек, тъй като осъзнавах, че включвайки се в екипа на Клиниката ще бъда полезен на него и на обществото", обяснява Боян пред stz24.com как е стигнал до решението си. 

Петко, който е с около месец повече "стаж" в Инфекциозното, както още го наричаме, казва, че също е бил провокиран от необходимостта от човешки ресурс в хода на пандемията.

"За да се структурира работата като екип имаше нужда от хора. Като студенти по медицина от високите курсове нямаше как да не се отзовем на този апел. Освен всичко това, което можем да направим, за да помогнем на пациентите и медицинските специалисти, има и друго: това е безценният опит, който можем да придобием чрез работата в едно отделение", категоричен е той и допълва: "Опитът в нашата професия е изключително важен. Когато имаш човек, който може да ти покаже през цялото време как правило трябва да се извършват нещата, имаш една сигурност. Този опит ще ни послужи да се развием по-нататък като по-стойностни и завършени специалисти." 

Днес двамата не са на работа, но въпреки това пак могат да разкажат как изглежда денят отвътре. 

Обикновено той започва с предаване на рапорт. С други думи -  с информация от случилото се през последния ден или два, за да са наясно всички със ситуацията в Клиниката. После всеки поема задълженията си. Тези на момчетата са свързани с хигиенни мероприятия, дезинфекция, транспортиране на лекарства, където е необходимо, самите изследвания да достигнат до лабораторията своевременно, обгрижването на пациентите и т.н.

"В края на смяната познаваш всеки един пациент по име. Това е много интересен момент, защото по време на работата през целия ден се запознаваш с всеки по отделно", споделя Петко. По думите му истинското лице на пандемията си личи по интензивността на работата.

Първоначално пациентите са притеснени, но след 3-4 ден, когато виждат, че нещата вървят към подобрение, се поуспокояват, разказва Боян как се чувстват болните зад стените на Клиниката.

И двамата студенти признават, че в работата им има и трудни моменти. Половината от дежурствата са такива, в които, например, дори нямаш време да се храниш.  Когато има достатъчно персонал, някой помага на друг и така се намира време за минимален отдих. 

В COVID клиниката основното оръжие на работещите срещу болестта са защитните облекла. "През цялото време сме с пълна екипировка, за да можем да запазим себе си и околните", признават момчетата.

Това "опаковане" не е трагедия, макар че създава неудобство понякога. То е просто необходимо. Необходим е и човешки ресурс при екипите в цялата страна, категорични са студентите.  

"Има нужда от кадри, от свежест и сили, не е страшно когато си добре екипиран", приканват студентите всички онези, които биха се присъединили и отдали на тази кауза. 

"Няма нищо по-добро от това да се включим в този момент, в който наистина има нужда от нас",  убеден е Петко.  Ако и други колеги се присъединят, ще трупат опит в професията, за която учат, ще бъдат полезни за хората, които се нуждаят от грижи и за медицинските екипи", посочва бъдещият медик. А Боян добавя: "Виждаме смисъл в това, което правим".

И двамата са единодушни: най-хубавата емоция е когато изписват пациентите и виждат в тях желанието да продължат с терапията и да се грижат за себе си. Това им носи удовлетворение, че каузата, с която са се заели, си струва и енергията и усилията, които са вложили не са били напразни..

А иначе кое би било Коледното чудо за момчетата, решили да работят като санитари в Клиниката по инфекциозни болести в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович"?

Въпросът е може би детски и извън конспектите по медицина, но отговорите на Боян и Петко са чистосърдечни:

"Коледното чудо би било, ако се намери ваксина или лек против COVID-19, този стрес в обществото да намалее, всички да се чувстват по-добре и по-сигурни в ежедневието", е мнението на Боян. 

Според неговия колега "Коледното чудо е нещо, което трябва да се случва всеки ден: това е най-силната човешка емоция - надеждата. Трябва да не спираме, да не се отказваме в името на едно по-добро бъдеще за нас, за близките ни, за обществото. Рано или късно ще излезем от пандемията по-силни и по-сплотени", смята Петко. 

 

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.


Маркери доброволци | Петко | Боян | УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" | Клиника по инфекциозни болести

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори