37-годишната Михаела Михова от Стара Загора едва ли е предполагала преди четири години, че Световният ден на недоносените бебета за нея ще има някаква символика. Всъщност този ден е специален и ден, в който младата майка иска да благодари.
Думите на благодарност се отнасят за доц. д-р Христо Мумджиев, д-р Галина Динева, както и за целия екип от Неонатологията в УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" в Стара Загора, които са помогнали на детето на старозагорката да оцелее.
Божидар се ражда в началото на осмия месец от рискова и трудна бременност. В начален етап от бременноста се налага Михаела да бъде хоспитализирана в болницата, заради отлепване на плацента. Както тръгнало, така и продължава - проблемите не липсват. Впоследствие се оказва, че бебето изостава в растежа си.
Божидар вдишва първите глътки въздух след спешен прием на майката в АГ клиниката. Бебето се ражда 1.030 кг, което налага да бъде в кувьоз. Следват най-трудните моменти за майката и бащата на детето.
"Най-тежкото беше, когато ме изписаха и аз се прибрах сама. Идваш си у дома, гледаш празното креватче, изключително е тежко. Не трябва, обаче, да се губи надежда, защото всъщност в тези мънички човечета има много сила, те са много борбени. Моят най-голям герой е Божидар", разказва пред stz24.com Михаела.
Желанието й е да окуражи всички онези майки, които един ден може да преминат по същия труден и страшен път и да им каже, че не бива да се отчайват нито миг, ако попаднат в подобна ситуация, а да вярват в чудесата и в професионализма на медицинските екипи.
Изписват Божидар с тегло от 2.400 кг. Още щом са си го прибрали с татко му у дома, тревогите на Михаела покрай раждането и кувьоза бързо са се изпарили. Бебешкото ежедневие с памперси и мляко моментално сменя посоката на мислите, а радостните мигове стават с всеки изминал ден повече и повече. "Най-хубавото е да си гушнеш детето вкъщи. Усещането е уникално", казва майката.
"Поуспокоихме се и си го гледахме като всички останали деца", спомня си още старозагорката.
Днес Бождар е едно здраво, обичано и щастливо дете.
А майка му не може да опише колко е щастлива, че го вижда как расте, как играе и как прави всичко онова, характерно за момченцата на неговата възраст. Четиригодишният юнак си има личен дневник. На страниците на книжката са описани най-вълнуващите моменти от живота на детето.
Михаела си пожелава синът й да расте здрав и усмихнат и вярва, че лошите преживявания са останали само в спомените...
Автор: Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери месец | Стара Загора | Михаела | една история за Божидар | който е най-големият герой | в очите на своята майка | думи на благодарност
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!