Говорят архивите: Първи полет на българин в Космоса

В архивите на БТА са запазени информации за знаковото събитие през 1979 г. В бюлетина „Вътрешна информация“ в самия ден на полета пише:

 10.04.2024 08:57
Говорят архивите: Първи полет на българин в Космоса

От космодрума в Байконур (дн. в Казахстан) на 10 април 1979 г. е изстрелян корабът "Союз-33“ с първия български космонавт на борда  - подполк. Георги Иванов, и с командир - съветският космонавт Николай Рукавишников.
На 12 април 1979 г. при изключително сложна обстановка корабът се завръща, след като извършва 31 пълни обиколки около Земята. Двамата космонавти прекарват в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

В архивите на БТА са запазени информации за знаковото събитие през 1979 г. В бюлетина „Вътрешна информация“ в самия ден на полета пише:

Щастлив полет!

София, 10 април 1979 г./Георги Ведроденски/ В небето на България изгря нова звезда. Лети корабът „Союз-33“, на чийто борд са двама земни и звездни братя - Николай Рукавишников и първият български космонавт майор Георги Иванов. България ликува!...

...Майор Георги Иванов, космонавт номер 92 в света, се отправи в космическите простори с гордост от постиженията и на своята социалистическа родина. Днешна България е страна на модерна електроника. Още през 1972 година тя изпрати в космоса своя научна апаратура. Редица съоръжения на летателните машини, които сега са в околоземна орбита, са дело на български учени, конструктори и работници…

Дни по-късно в Поверителното приложение С-2 на БТА пише:

За полета на „Союз-33“

Център за управление на полета, 12 април 1979 г./ТАСС/ В съответствие с програмата за полета на международния екипаж на 11 април в 21,54 часа московско време започна сближаване на кораба „Союз-33“ с орбиталния комплекс „Салют-6“-„Союз-32“.

При сближаването възникнаха отклонения от предвидения режим в работата на сближаващо-коригиращата двигателна система на кораба „Союз-33“ и скачването със станцията „Салю-6“ беше отменено.
Космонавтите Николай Рукавишников и Георги Иванов започнаха подготовка за връщане на Земята. 

Отново в Поверително приложение С-2 са публикувани коментари за събитието от чужди медии:

София 12 април 1979 г. /АФП/ От вторник вечерта в България живее в еуфорията от полета на първия български космонавт инженерът майор Георги Иванов. Всичко тук преминава под знака на това събитие. Радиото и телевизията препредават периодично първите си репортажи от вторник вечерта, излъчени направо от Байконур и Москва. И още един безпрецедентен факт - през нощта във вторник срещу сряда органът на БКП в. “Работническо дело“ издаде специален брой с репортажи и снимки, посветени на събитието.

Вестниците излизат със заглавия с големи букви по цялото протежение на първите си страници, които гласят: „В Космоса - един син на България“, „Триумфът на България“, „Социализмът ни даде космически криле“, „Триумф на великата българо-съветска дружба“. В специалния си брой седмичникът „Поглед“ подчертава, че този факт е резултат от сливането между „доверието и щедростта на съветските титани на мисълта и действието и нашата любов към труда, нашата интелигентност, нашия талант и нашата воля“. 

За полета на „Союз-33“

Москва,13 април 1979 г. /АП/ Неизправният космически кораб „Союз-33“ със съветско-български екипаж на борда направи снощи необичайно, принудително нощно приземяване в казахстанските степи, след като не успя да се скачи с орбиталната космическа лаборатория.

Московската телевизия съобщи, че българинът Георги Иванов и съветският командир на кораба Николай Рукавишников се чувстват добре и ги похвали за тяхното „хладнокръвие, голяма трудоспособност и технически познания“.
Кацането с парашут стана точно 47 часа след изстрелването на „Союз-33“ с цел да се скачи с космическата станция „Салют-6“, където двама  съветски космонавти се намират вече 6 седмици и половина.

Това е първият неуспех в сериите „Интеркосмос“ на източния блок, в който бяха включени успешни полети с чехословашки, полски и източногермански космонавти. Съветският коментатор заяви по телевизията, че скачването било отменено поради неизправност в сближаващо-коригиращата двигателна система, или на ракетния ускорител на кораба „Союз-33“. Това е четвъртият подобен провал в програмата „Союз“.

Скоро след приземяването бившият съветски космонавт Константин Феоктистов даде необикновено бързо и подробно описание на това, което се беше случило. Той каза, че космонавтите е трябвало да извършат 5 корекции на курса, два първия ден и три - втория, за да заемат удобно за скачване положение. Маневрирайки, те успели да достигнат на няколко километра от „Салют-6“ и да установят радиовръзка с космонавтите в орбиталната станция. Тогава, каза той, трябваше да влезе в действие „сближаващо-коригиращата двигателна система“, но бе установено, че тя е неизправна. Решено беше процесът към сближаване да бъде спрян. Тъй като резервните ракетни ускорители бяха нужни за връщането на Земята, каза той, беше преценено, че е нецелесъобразно те да се използват за скачване. Решено беше корабът да се върне на Земята... 

По информация на БТА

Снимка: Байконур (10 април 1979 г.). Първият български космонавт Георги Иванов (дясно) със съветския космонавт Николай Рукавишников преди старта на "Союз-33".  БТА, архив

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.

Има такъв народ


Маркери България | Георги | български | Иванов | април | полета | 1979 | Союз | космонавт | Рукавишников

Слънце в неделя
26.05.2024 09:45

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

#1 Всезнайко 12.04.2024 13:56

Да не говорим, че под сурдинка се разпространи информация, че Рукавишников припаднал и цялата операция по кацане с ръчен режим и под голямо натоварване е била извуршена от Георги Иванов. И се коментираше, че нито кръвното му алягане, нито пулсут му са се променили! Железен!


Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори