Стара Загора е град известен със своите прави улици, приятен аромат на липи през лято
то, град -роден дом на много поети, но и град с хилядолетна и превратна история. Градът се заражда още в 6–5 хилядолетие пр.н.е на територията на днешните неолитните жилища. Тук са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа. Счита се, че в района на днешния Стара Загора е основано селище от траките под името Берое. Някои учени считат, че селището Берое, е основано около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал.В средата на 1 век градът е присъединен към Римската империя и става част от провинция Тракия. През 106 година император Траян дава на града права за самоуправление и го кръщава на свое име Августа Траяна , като през следващите години той се превръща във важен икономически, административен и културен център.
През Средновековието областта, наречена от българите Загоре с център Берое е присъединена по мирен път към територията на България през 705 г., след като Тервел оказва помощ на византийския император Юстиниан II да си върне престола. След това град Берое няколкократно преминава ту към Византия, ту към България.
През 784 г. градът, владение на Византия, бива посетен от византийската императрица Ирина, която нарежда да се ремонтират крепостните стени. В нейна чест градът получава името Иринополис, което се задържа за кратко.
През 812 г. градът е отново български, след като Крум установява тук част от своята войска под предводителството на ичиргу боила Цук. До 860 г. град Берое е български и през този период неговото население вече е преобладаващо българско. За няколко години византийците отнемат областта Загоре, но по време на покръстването на княз Борис в 864 г. областта Загоре и град Берое са върнати на в границите на Българската държава. До края на X в. градът е част от територията на България и придобива изцяло български облик. Българите наричат града Боруй (видоизменена форма на Берое или от прабългарската дума 'бору' - крепост). След падането на България под византийско владичество градът е прекръстен на Верея.
През 1372 година османските турци, водени от лала Шахин завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина.Османците, знаейки за старата история на града като център на областта Загоре го назовават Загр-и Атик (атик — древен по арабски)— Древна Загора. По-късно името се видоизменя на Ески Загра (ески — стар на турски) — Стара Загора. В периода на турското робство градът отново е водещ културен и икономически център.
Той е първият български град, преименуван с българско име още преди Освобождението поради голямата будност и настойчивост на старозагорци. През 1854 година старозагорският български елит взема решение градът да се прекръсти на Железник, което име идва от старото название на Змеевския проход — Железни врата (Сидера на гръцки и Демир капу на турски). На 3 км. източно от града се намира връх със стара крепост, известна като Римското кале, по турски — Демир хан, Демир капу - "желязна врата". От тук идва името на най-старата улица в града — Железни врата, която е водела право към прохода. Но това име не се налага задълго и през 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора.
През 1841 година в града е основано класно училище, което прилагало програмата и методите на габровската Априловска гимназия. През 1863 година се открива девическо класно училище. В Стара Загора са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков и други. Тук са се учили Васил Левски, Райна Попгеоргиева и други. Ярка проява на революционните борби срещу османския поробител е Старозагорското въстание от 1875 година, ръководено от Стефан Стамболов. Въпреки бързия крах на въстанието, то е пример за будния български дух. По време на Руско- турската Освободителна война от 1877-1878 г. градът има трагична съдба.В Битката при Стара Загора е бойното кръщение на българското опълчение под командването на генерал Гурко. На 19, 20 и 21 юли 1877 г. 48 000 редовна турска армия, водена от Сюлейман паша превзема града и го запалва.
Стара Загора е град, опожаряван многократно, но построяван отново и отново за да устои на прищевките на времето. За тази цел през 1878 година в града ристига известният архитект от Австро-Унгария Лубор Байер, който проектира модерната правоъгълна шахматна планировка, характерна за днешна Стара Загора. На 5 октомври същата година е положен и първият камък за възстановяването на града.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Верея | Стара Загора | Боруй
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!