Вени Петрова е специалист по маркетингови комуникации, рекламист, ПР експерт в Рекламна и ПР агенция АЛФАМАРКЕТ в Стара Загора. Името й се свързва със Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите и Български информационен център в Кишинев, Молдова. Какво си спомня тя за първия учебен ден?
Кой е първият Ви спомен, свързан с училището?
Оглушителният звук на училищния звънец, духовата музика, огромната чанта, червената перодръжка и страхът, че ще се изгубя в дългите сиви коридори. Знаменната група също беше много впечатляваща. Пожелах си тайно, някога като порасна, да бъда като тях.
Помните ли името на първата си учителка? Каква беше тя?
Да, другарката Гънчева. Не се усмихваше и беше строга, взискателна, пестеше похвалите, но пък аз бях много добра – първа по четене и писане. Обожавах училището. Имахме конкурси за най - добър четец, най - добър краснопис, големи вълнения. После разбираш, че има доста по - важни неща от тези, но тогава формираш взискателност към самия себе си, помагаш на другите, избираш пътища. Много хубаво беше да си част от "другарче за взаимопомощ". Почти съм сигурна, че всички, на които тогава "отличничките" помагахме, станаха много успешни и до днес предприемачи, на които продължавам да се възхищавам. Затова нека оставим децата да се изявяват, да бъдат нестандартни, да опитват, да измислят, никой не знае какво ще родят лудориите им.
Кой е учителят, оставил отпечатък в живота Ви?
Другарката Радева. Дребничка, слабичка, а цяла вселена от обич, знание, идеализъм, етичност, беше съвършена. Пишеше много красиво, разказваше омагьосващо, имаше интересен поглед върху всичко, за което говореше. Никога няма да забравя ръцете й - много бледи, тънки и дълги пръсти. Сплиташе ги изящно, впиваше поглед някъде през нас и започваше тихо, много тихо. Знаеше текстовете почти наизуст.
Обичаше зеления цвят, май и аз оттогава го обичам.
Какво са за Вас ученическите години?
Учебници, задачи, кръжоци, синя и червена връзка, радости и детски притеснения, черна престилка и много мечти. Ако имам машина на времето, ще се върна в 6-7 клас. Тогава за пръв път имах обувки в друг цвят - жълти. А ходехме само с черни. Какво време!? Бяхме щастливи, наивни, старателни и палави, правехме си собствен театър, лаборатория, карнавали, Тимуровска команда. И все не ни стигаше времето!?
Поддържате ли връзка с учители и съученици?
Не, не зная защо. Много рядко се виждам с някой от тях, но разговорите отдавна са други. Не се повтаря нищо, често нямаш и втори шанс, но всяка нова година ти предлага нови възможности. Радвам се от сърце на днешните деца, те знаят как да ги реализират. Не искам да се обръщам назад, хубавото, успехът са напред. Другото е в албумите…
Любим предмет?
Български език и литература. С тази любов още не мога да се разделя, но вече зная защо.
Пожеланието Ви към бъдещите първокласници и старозагорските ученици.
Научете се да пишете на ръка и правилно, четете много, вълнувайте се от всичко и за всичко, поглъщайте всяко ново нещо, което ви се изпречи на пътя, обичайте, забавлявайте се и никога не забравяйте, че училищните години никога, ама никога няма да се повторят. Към това внимателно прибавям – слушайте мама и татко, пред учителите си … намерете повод и поне веднъж паднете на коляно.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | Вени Петрова | ученически години
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!