Георги Ножделов днес вече не може да се наслаждава на голямо спокойствие и усамотеност по улиците на родния си град Стара Загора. Излъчва небрежна елегантност и е възпитаник е на „Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски”, но избира света на изкуството и завършва НАТФИЗ в класа на проф. Румен Рачев „Куклено актьорско майсторство”. След дипломирането си предпочита сцената на Драматичния театър в Стара Загора.
До началото на своя шести сезон в Драматичен театър „Гео Милев” той вече има във визитката си 15 роли. От сцената най-често ни гледа като лошото момче, но в очите му нещо подсказва, че не е от бунтарите, чиито протест се изчерпва с прическа и скандално поведение. Популярен, търсен, ценен. Почитател е на нежната поезия, признава, че препрочита френската класика.
Малко известно е, че има поредица от роли в световноизвестни продукции, снимани през последните години в киностудия „Бояна”, срещал се е пред камерата с Арнолд Шварценегер и Майкъл Фасбендър. Популярност му донесе и участието във втория сезон на сериала „Откраднат живот”.
Престои премиера на първия пълнометражен филм, в който има главна роля – „Бездната” на режисьора Петър Дойчев, създаден по романа на Дийн Кунц „Фалшива памет”.
Последното заглавие, което може да гледате с негово участие е в спектакъла на ДТ „Гео Милев”, „Българският модел” на 11 септември от 19.00 часа в Културен център Стара Загора.
Лесно или трудно влизаш в роля?
Много зависи от процеса. Предполагам, че всеки път е трудно, защото е нещо ново. Във всяка роля откривам нещо ново за себе си. Признавам, че не ми се получават нещата от първи път, не съм от актьорите, на които им е дадено, трябва да си изработя нещата, за да се получат. Всеки път ми е трудно, но трудното е хубаво, защото по този начин откривам нещо ново и когато се получава, разбирам, че съм открил себе си в ново амплоа.
Защо избра актьорската професия?
Истината е, че колкото тривиално и глупаво да звучи, тя избра мен. Това не беше детската ми мечта. Реших го много късно, в началото на 12 -ти клас. Учих в Търговската гимназия в Стара Загора, но изненадващо и за мен самия бях вдъхновен от друг актьор, от неговата история, реших, че след като той е успял, няма причина и аз да не успея. Всички деца имат актьорски ген, играят нещо, преправят се на някой друг, но много малка част продължават по този път и превръщат детските си игри в професия.
Какви роли предпочиташ комедийни или драматични?
Все още ми е рано да предпочитам. Аз очаквам нови роли, нови ангажименти. Всяка нова роля е един нов живот. По думи на мои приятели, познати и близки, най-често ме откриват като лошото момче на сцената.
Подготвяш ли се за нови роли?
Очаквам, надявам се.
Имаш ли предпочитана роля?
Често казано, аз като творец се вълнувам повече, може би изглежда странно, но за мен е интересно да пресъздам действително лице, много повече от описан или недействителен персонаж. Защото при персонаж, създаден от писател, имаш пълната свобода да го сътвориш отново, и това ти дава твърде, твърде много свобода. Когато превъплъщаваш реална личност, ти се съобразяваш с времето, с хората. Това ти дава възможност да видиш как изглежда този човек през твоя поглед без да си бил негов съвременник. Примерно Георги Шейтанов от „Иконите спят” на Елица Йовчева е реална историческа личност, която е интересна като житейски път и философия. Става въпрос за живота на един 28 годишен мъж през 20-те години на XX век. Шейтанов сътрудничи на издаваното от Гео Милев списание „Пламък” (1924-1925). Той е един от най-изявените и противоречиви дейци на анархо-движението в България. Безспорно е неговото влияние върху Гео Милев и списание „Пламък“. „Иконите спят” е един нов поглед върху последните дни на Гео Милев и неговите съратници, а Шейтанов е един от тях.
Кой спектакъл, в който участваш те разтърси, имаш ли роля, която те промени?
Честно казано, мислил съм върху това, но не знам , дали ролите променят актьора или във всяка роля актьорът оставя по частица от себе си. Ако всяка роля те променя, според мен това е неустойчивост на характера… Ако ролите те променят, например отрицателните, които присъстват в моята творческа биография, не би било добре.
Когато се превъплъщаваш в героя, доколко се сливаш в образа и доколко запазваш дистанция?
Изключително много зависи от самата роля, има роли, които са близки до мен, по-лесно ми е да се докосна до тях, да се превъплътя, а има такива, които не са ми толкова лесни, при тях е по-трудно да се доближа до определен персонаж, не се чувствам убедителен, това са роли, които изискват много работа, за да бъдат достоверни.
Имаш ли реплика от пиеса, която запомни и си я повтаряш като научен урок?
Аз съм от актьорите, които бързо и лесно учат текстовете. Признавам, че имам реплики, от предишни представления, които запомнил по определени причини. Например в „Нощно слънце” на режисьора Юри Дачев, това са думите:
„Просто не знам какво ще правя, когато ме остави”. А втората е от пиесата „Уважаема госпожице Марта” с режисьор Орлин
Дяков:
„Довиждане, уважаема госпожице Марта!”, И двете реплики са извадени от контекст, но аз знам какво стои зад тях…
Как се готвиш за премиера?
Като актьор трябва да съм в кондиция и по време на репетиции, и преди премиерата. Премиерата е резултат от подготовка, която продължава, месец, два, три, няколко месеца труд, сценичната треска винаги я има, не се преодолява. За всички е така. Мисля, че по-важното е да бъдем добри един към друг. Това е нашият живот. Ние от сутрин до вечер, дори и когато се приберем вечер, продължаваме да мислим и работим върху дадена роля. Да си добър човек, това ти помага и в професията, защото това е отборна професия. Сам кино и театър не можеш да правиш.
Коя роля мечтаеш да изиграеш?
Винаги следващата.
С кого от световноизвестните артисти би искал да си на сцената, пред камерата?
Актьорът, от който се вдъхнових, за да избера неговият път, е Джим Кери. Неговата история е една от най-вдъхновяващите в Холивуд. Комедии като „Ейс Вентура“, „Маската“, „От глупав по глупав“ вече са се превърнали в класика и забавляват поколения зрители. Но за да стигне на върха, на който се намира сега, Джим Кери е трябвало да мине през много трудности. Сред другите мои идоли бих искал да откроя и Ал Пачино. Има и още, разбира се.
Как се чувстваш в трупата на Драматичен театър „Гео Милев”?
Различно, зад гърба си имам пет сезона, сега сме в началото на шестия, сезон със сезон не си приличат. В последно време трупата се промени. Преди година, в театъра постъпиха млади колеги от НАТФИЗ, сформира се ново ядро, с което много лесно намирам общ език , донесоха нова енергия. Тези, които току-що са завършили театралната академия, имат ново, по-модерно мислене… Има какво да научим от тях. С Тони Тончева, другата старозагорка в трупата, на сцената изградихме много добро партньорство.…в „Иконите спят” и „Френският квартал”.
Коя е ключовата дума в живота ти?
Щастие! Това е заглавието на един от късометражните филми, които съм снимал, казва се: „ В търсене на…” . И това е моят финал, защото не е константна величина, нещо, което постоянно търсим, намираме...
Коя е последната книга, която прочете това лято?
„Времеубежище” на Георги Господинов. Получих я като подарък преди време, но сега я прочетох много внимателно. Казват, че се чете трудно, но за мен не беше така. Харесвам историческата ретроспекция. В момента чета „Великият Гетсби” на Фицджералд, аз съм четящ артист. Почитател съм на френската поезия, любими ми са Жак Превер, Франсоа Вийон. Поезията е много близо до мен. Истината е, че книгите са част от моя живот.
Какво за теб е театърът?
Това е част от моя живот. Моето днес и моето утре. Обичам това, което правя, живея с него, благодарен съм, че ми се е случило.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Милев | сцената | Това | роля | един | живот | нещо | роли | hellip | ново
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!