В навечерието на светлите Коледни празници разговаряме със старозагорския митрополит Киприан
Митрополит Киприан, в навечерието сме на един от най-големите християнски празници -Рождество Христово. Какво е Вашето послание към вярващите днес, когато човечеството е изправено все още пред голямото изпитание COVID-19? .
Идва празник, който носи духовното величие на спасителния Божи промисъл за нас, хората. За пореден път преоткриваме, че „ Бог е любов" /1Йоан4:8/, а ние Негови чада. Той ни е извикал от небитието с любов и надежда и като наш Отец ги е втъкал и в нас. Чувства, на които трябва да даваме простор в духовните си сърца винаги и особено сега, когато всички братя и сестри, целият човешки род страда от коварната епидемия. Борбата с Ковид-19 продължава интензивно вече месеци. Между болката и несигурността търсим спасение за здравето и живота ни.
Рождество Христово свидетелства вече две хиляди години за тържеството на надеждата, на сбъднатата надежда. И ако честваме този прекрасен празник с вяра, то нека не забравяме, че нашата християнска надежда никога не посрамя. Тя е жива, вечно жива и дейна.
В тази надежда, в духа на празника е нужно да загърбим всяко отчаяние, крепко да се молим и подкрепяме всички страдащи, лекари и държавни структури в нелеката им борба.
Вие можете да разкажете от първо лице за COVID-19. Как реалността става по-различна, когато се срещнеш с това заболяване?
Благодаря на Бога, че ме докосна тази болка, която освен интензитета на вътрешното преживяване, ме направи реално, в детайли съпричастен на болничното кръстоносене на моите братя и сестри, заболели от Ковид- 19, на тяхното търпение и смирение. Ние бяхме и сме заедно в молитвите си за скорошно оздравяване на страдащите, за здравето на хората по целия свят.
Господ промисля за всички ни. Моля Бога да дава смирение, сили и здраве на хората по целия свят.
Кои са, според Вас, онези християнски добродетели, които ще ни помогнат на нас, българите, да се справим с кризата?
Искрено се надявам, преминавайки по пътя на сегашното страдание, да възродим духовността си. Тази българска жар, която тлее във всяко родно сърце.Светите отци са ни завещали думички, в които се казва, че във всяка болка е стаена истина. Там себичността е минимизирана, самолюбието овладяно, претенциите заглъхнали. Когато носим осезаема болка, сме по-готови да забравим себе си и да видим другия. Ако го сторим, ще приемем в душите си, че наистина сме братя и сестри, чеда на Майка България.
Все по-често напоследък чуваме думичките „Благодаря" и „Смирение". Може ли така, чрез думите и вярата, хората да станат по-добри и по-съпричастни?
Вярата е извор на добродетели. Имаме свободна воля, тя ни е дарена от Бога. С тази свободна воля ние можем да грешим или да вършим добро. Добронамереността, както и разумността, са ни крайно необходими. Дано да го проумеем.
Към тях ни призовава в своята „История славянобългарска" още преди повече от двеста и петдесет години преподобни Паисий Хилендарски, атонският светец. Както сам той казва в нея „ Сами себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята." Нужно е да черпим мъдрост от православната ни вяра и нравствените и послания, за да не бъдем неразумни. Нашите деди чуха този българин, доказал със страдалческия си живот любовта си към род и отечество. Нека и ние да надмогнем себе си и да продължим пътя им.
Ще има ли промени в богослуженията в област Стара Загора за предстоящите празници предвид усложнената епидемична обстановка?
За предстоящите големи празници светата ни Църква няма да променя богослуженията. Те ще се провеждат, както и досега, при спазването на предписанията на държавните и медицински власти за преодоляване на епидемията от Ковид-19. БПЦ отново призовава нашите братя и сестри, които посещават енорийските храмове, разумно и с дисциплина да спазват всички указания за безопасност. Още в началото на пандемията се обърнахме и пак го правим като приканваме хората с хронични заболявания или симптоми да се въздържат от идване в храмовете.
Какво бихте пожелали на всички, които ще посрещнат Рождество Христово?
Нека се стараем да съхраняваме физическото и духовното си здраве, като спазваме Божиите заповеди. Да се научим да виждаме болките на хората край нас и да помагаме в кръстоносенето им. Така ще бъдем винаги в духа на Рождественския празник, а и той ще стане част от сърцата ни, за да строи в тях потока на добротата и надеждата. Честито и благословено Рождество Христово!
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери хората | Надежда | празници | Братя | Христово | Рождество | Бога | сестри | болка | Ковид
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!