Това е Ирина. Само преди дни – на 26 февруари, старозагорката отпразнува своя 60-годишен юбилей, а ден по-рано стана баба на внуче. Хубавите събития не липсват в нейния живот, но има и такива, които не предизвикват усмивка.
Прием на лекарства, реплики „Остави тази откачалка“, негативно отношение и лечение в Психиатрия – това са нещата от живота, за които не се говори лесно. Ирина, обаче, не се срамува и не се притеснява да разказва за всичко това. Началото на нейните здравословни проблеми е след катастрофа преди години. В колата тя е заедно с 8-месечния си син и други близки. Няма загинали, но стресът остава след себе си следи за цял живот.
„Съдбата е такава, щом трябва да пием лекарство до края на живота си, ще ги пием. Трудно е, но трябва да се живее“, категорична е жената.
Ирина посещава Центъра за социална рехабилитация и интеграция за възрастни хора с психични разстройства на Община Стара Загора. Тук среща разбиране и подкрепа. Признава, че много приятни са разговорите с психолог и социалния работник.
Според нея обществото в България все още не е готово да приеме хората с психични заболявания. „Странят от нас, но ние не сме страшни. Не е хубаво така да се държат. Никой не е застрахован и всеки може да се разболее“, допълва Ирина.
Особено щастлива е, че в Центъра има възможност и да рисува. „Приятно ми е да идвам и да рисувам, но понякога не ми върви. Трудно е, но малко по малко нещата се получават“, оптимистично разсъждава старозагорката.
Любовта към изобразителното изкуство се появила още от детството. Старозагорката си пази една от рисунките от училище – „Морското дъно“. Именно по този предмет са и някои от шестиците в бележника. „Обичам да рисувам животни и хора, но ги правя малко по детски“, признава жената.
Освен на четките и боите Ирина е любител и на народната музика. Навремето е играла народни танци в представителна група. Нейната среща с българските ритми е още от първи клас. Играла е до 25 години.
Спомня си репетициите, участията, наградите. Днес ежедневието е различно.
„Много бих искала да работя като помощник-готвач. Обичам да приготвям различни неща вкъщи“, казва още.
Тя е от онези жени, които почитат празниците. За наближаващия 8 март би се радвала само на пожеланието „Честит празник!“. Ако получи цвете – радостта ще е двойна.
А нейни цветя „греят“ върху рисунка, която е подготвена за подарък. В понеделник – на 9 март, картината ще бъде дадена на Гергана Койчева, която ще представи в Центъра книгата „Биполярен живот“ и ще проведе разговор за психичното здраве и личния опит.
Красиви мартенички зарадваха малки и големи пациенти в Стара Загора
Красиви мартеници и картички, изработени от потребители на Центъра и от Ирина, пък са вече в ръцете на малки и големи пациенти на различни отделения в Стара Загора.
„Тотото е в ръцете и главите ни. Каквото ние си направим, това ще е. Нека хората да ни приемат такива, каквито сме“, призовава мъдро жената.
Името на жената е променено поради лични съображения
Автор: Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери живота | Стара Загора | центъра | среща | малко | Пенка | живот | нещата | среща с Пенка | която рисува надеждата | за добри хора | 60-годишен юбилей | ден по-рано | стана баба на вчуне | Хубавите събития | не липсват | но има и такива | които не предизвикват усмивка | че ще има добри хора
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!