В Стара Загора представиха книга за проф. Радка Аргирова

В Стара Загора книгата бе представена в приятната градина на Къщата на архитекта. Думи за авторката сподели Нели Филипова - авторитетен старозагорски журналист и общественик, чийто професионален път е свързан пред годините с работата на вирусолога.

 12.08.2022 07:58
В Стара Загора представиха книга за проф. Радка Аргирова

Какво е да пренесеш СПИН в дамската си чанта и години наред да следваш стъпките на науката, за да бъдеш полезен в борбата с "чумата на 20-ти век", да се защитаваш от Държавна сигурност, тъй като си заподозряна като вносител на "биологично оръжие" от САЩ. Това е част от една история, реална и документална, разказана в изданието "Псевдоним Вирус с окраска диверсия". Героят в нея е известният вирусолог проф. Радка Аргирова, а автор на изданието е талантлината журналистка и писателка Юлия Пискулийска.

В Стара Загора книгата бе представена в приятната градина на Къщата на архитекта. Думи за авторката сподели Нели Филипова - авторитетен старозагорски журналист и общественик, чийто професионален път е свързан пред годините с работата на вирусолога. 

Събитието, което бе организирано от библиотека "Родина" премина при засилен обществен интерес. Тук бе второто представяне на изданието след това в София. Изборът на града на липите не е случаен. 

Коя е Радка Аргирова?

За Юлия Пискулийска проф. Аргирова е "вирусолог, приятел, човек с широка култура и невероятно чувство за хумор, който ще говори за вируса така, че все едно е нещо хубаво, а не нещо, което убива". 

Радка трябва да бъде обичана, а хората като нея, посветени на науката и здравето, трябва да бъдат ценени, смята авторката на книгата.

"Наричам я "костелив орех", защото никога не се поддава на внушения, на неща, които могат да прозвучат не така, както иска. Никой не може да я командва. Тя е много честен човек, който не позира, човек със своя позиция и място, държи на това място и го защитава. Уважавам я за тази нейна смелост, защото не всеки научен работник може да прояви тази смелост, която е проявила тя. В книгата ще намерите много документи. Не мога да си представя дотолкова да си влюбен в науката, че да си пъхнеш в дамската чантичка една епруветка с вируса на СПИН и да го вкараш в България. Тук я чака, обаче, Държавна сигурност и всичко, което й се случва. Тя е един много полезен човек за другите, обсебена е от науката, времето й изцяло е заето да направи нещо, свързано с работата й", това е част от споделеното от авторката на изданието по време на представянето на книгата.

Проф. Радка Аргирова: Днес светът живее с две пандемии - на СПИН и COVID-19

Пред старозагорската публика вирусологът припомни за връзката си с града на липите:

"Стана така, че след като взех от вируса на СПИН в България и започнах работа по него и след като от Министерството на здравеопазването ме подкрепиха през 1985 г. малко по-късно бе открита Централната лаборатория СПИН. Тя беше първата в бившия социалистически лагер, изцяло оборудвана и работеше по стантартите на Световната здравна организация. В края на 1985 година при мен дойдоха Красимира Лазарова - клиничен психолог и Нели Филипова - журналистка. Разговаряхме и така научих, че в Стара Загора е току-що открит телефон на доверието, на който да се задават въпроси от хора, които имат съмнения, че са заразени и всичко, което ги вълнува. През това време да чуеш, че някой е заразен със СПИН беше като смъртна присъда. Попитаха ме: "Как да отговаряме на този телефон и какво да правим?

Спомням си как след месец-два отидох в Стара Загора за първи път. Заведоха ме в офиса, където беше този телефон на доверието. Бяха възникнали много въпроси, повече от 10 години тази линия се използваше и то много успешно. Спомням си колко много научих от въпросите, които бяха зададени тук. Трябваше по някои от тях да се правят сериозни справки. В това отношение Стара Загора беше първата, след това подобна форма на информиране се създаде в цялата страна, хората се интересуваха как е организиран този телефон, какво се казва на тези, които се обаждат."

Проф. Аргирова засегна и темата как вирусите стават повече и повече.

"В света се получиха такива страшни явления, като обезлесяване. Огромни области в Африка, Америка бяха обезлесени по ред причини, при което дивите животни няма къде да отидат, а заедно с тях и вирусите, които ги населяват. Вирусът напада най-близкия друг гостоприемник - най-често това е човекът. Имаме страшни климатични промени, научихме се да ядем екзотична храна, която идва от места, от които не подлежи на сериозна проверка и обработка. Умираме си за всякакъв вид миди, риби и др. , но сега се поставя въпросът за това, че няма световен орган, който да се занимава на международно ниво с контрола на храните - транспорт, съхранение, продажба, начин, по който се излагат и приготвят. Вирусите ще продължава да ги има, ние трябва да сме подготвени за тях. По-добре да са ни готови болниците, да се борим да имаме лекарства и да сме готови да посрещнем и победим какъвто и вурис да дойде", смята специалистът.

Към момента 4500 са болните от СПИН в България 

Тази тежка диагноза, която представляваше ХИВ сега не е такава, призна проф. Аргирова. Тя припомни, че през лятото на 2021 година се навършиха 40 години от първия описан случай на СПИН.

"40 години живеем с този вирус. Днес, на практика, светът живее в две големи епидемии, всъщност пандемии - никой не е отменил пандемията ХИВ/СПИН, макар че видът й е съвсем различен. Другата пандемия, която сме на път да победим е COVID-19. Преживяхме редица други пандемии, сред които свински и птичи грип и т.н. Вече има успешна терапия, животът на хората с ХИВ се удължава до границите на живота им, ако не са заразени. Над 40 лекарства се използват сега, могат да се комбинират по различни начини, лечението се провежда в цялата страна, има второ поколение специалисти. Младите хора вече не са толкова отчаяни, знаят, че държавата покрива лечението. 

Идва ли краят на COVID-19?

"Ако в началото на пандемията COVID-19 командваше нас и задаваше нашето поведение и не знаехме как да се държим, днес ситуацията е друга. Вирусът отслабва, продължава да мутира, мъчи се да заразява хора, но слабичко. Имаме ваксини и терапия, така че днес командваме ние. Като си имаме леглата, болничната мрежа, специалисти, които знаят как да лекуват, нещата изглеждат по друг начин. Продължаваме с оптимизъм, но на базата на предварителна подготовка", допълни проф. Аргирова.  

Тя съобщи, че в края на месец септември, или през октомври се очакват адаптирани версии на одобрените в рамките на ЕС РНК ваксини срещу Covid-19, които да се справят и с подвариантите на коронавируса. 

Псевдоним Вирус почти като екшън с агент 007

На 13 юли 1985 г. младата стипендиантка на „Хумболт“ Радка Аргирова донася в България клетки, заразени със страшен вирус, наречен „чумата на 20-ти век“. Най-видните умове на планетата са стъписани. „Псевдоним Вирус с окраска диверсия“ документира неравната борба на младата Радка Аргирова за правото да изследва този вирус, свързан с имената на световни учени като Люк Монтание и Франсоаз Баре-Синуси (двамата получават Нобел за медицина, 2008) и Робърт Чарлз Гало от университета в Чикаго. Но в „страната на абсурдите“ това изключително научно събитие се превръща в стигма. Радка Аргирова е заподозряна, че е използвана като вносител на „биологично оръжие“ от САЩ. Държавна сигурност завежда дело срещу младата изследователка.  Книгата се чете на един дъх като криминален роман. „Неправдоподобна“ история, а всъщност документална. Архиви, извадени от сейфовете на ДС, и факти от житейската история на проф. Аргирова, които звучат като роман на Оруел. 

Автор: Светла Тенева

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.


Маркери проф | Юлия | младата | Радка | Аргирова | Пискулийска

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори