Ами стандартната за 15 Септември шумотевица, стягаща ме риза, училищен двор пълен с деца и родители, миризма на смачкани хризантеми и карамфили. После задължителната програма с приповдигнат патос на ораторите, класна стая с черна дъска изрисувана с цветни тебешири и накичена с онези миришещи на вулканизирана гума и талк соц. балони в леко сивеещи цветове. Тридесетина непознати деца, Геша от нашия блок и две учителки. Нещо като филм на Алън Паркър. Стандартният първи учебен ден на Иван Матев (Супер Любо).
„Ако не броим Другарката Тасева от предучилищната група, имаш две учителки. Другарките Матеева и Сотирова, които се редуваха да ни учат в начална степен.
Другарката Матеева беше висока слаба жена с къса къдрава коса, взискателна и строга. Другарката Сотирова беше по-ниска, едра тъмнокоса и дългокоса. Беше по-тиха, но също взискателна. В онези времена, за разлика от днешните, най-срамното нещо беше човек да е глупав. И те се стараеха да ни направят умни, красиво пишещи и добре смятащи. Естествено не всичко им се получи, но наистина бяха отдадени на професията си хора”, спомня си Иван Матев.
Той е сменил три училища, срещнал е и много и истински учители. „Няма да ги изреждам, както няма да изреждам и онези посредствените, че и такива имаше… Дори в крехката си детска и юношеска възраст усещах кой е учителят, който обича работата си и е наясно с функцията си на ментор. Слава богу имаше и такива, които освен да си изпеят урока, бяха наясно, че пред тях стоят млади неопитни хора, които трябва да подготвят за живота. Това не бяха задължително мили и добри учители. Имаше и строги и безкомпромисни, но обичащи децата хора. Може би тези чиито имена няма да забравя!”
Иван Матев е категоричен, че ако има възможност би се върнал в ученическите си години и би поправил грешките си.
Той продължава да поддържа връзка с учители и съученици. „Няколко от моите учители са ми приятели в социалните мрежи. Съответно и повечето „живи съученици“ са там. Поради естеството на работата ми редовно пропускам срещите на випуска, но от друга страна от време на време, когато съм в Стара Загора намирам време за среща с приятелите от училище. И тези срещи са приятни. Както се казваше в онази емблематична песен на ФСБ „За да разкаже всеки от нас, със какво се е преборил, от какво не е заспивал и какво е преживял.“
И естествено математиката не е сред любимите му предмети.
„Литературата и психологията са тясно свързани с професията, която избрах по-късно и определено ми бяха по-приятни още в ученическите години. Естествено пеенето и трудовото обучение ме радваха много повече, за разлика от физическото. Руският език (учеше се по мое време) също ми беше интересен. През определени периоди ми бяха любими и други предмети, но главно поради отношението на преподавателя. Всъщност много е важно кой ще те хване за ръка и ще те поведе по правилния път към материята. Въпрос на преподавателски подход е”, разказва Иван Матев.
На бъдещите първокласници той пожелава да бъдат любопитни за знания. „Знам, че образователната ни система не е съвършена, но пък в телефоните си имаме цялото знание на света. Човек в училище трябва да добие базовите познания. Те са основата, а всичко което не ви достига, го има в Гугъл”.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | ученически години | Иван Матев | Супер Любо
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!