Бронзова статуя на Уилям Гладстон краси от днес фоайето на Ректората на Тракийски университет. В основата на инициативата стои д-р Стоян Радков – европейски адвокат по патентно право, потомък на български род, свързан с историята на аграрната наука и културното наследство.
Благодарение на неговото дарение, както и на подкрепата на потомци на Уилям Гладстон, Тракийският университет получи не само бронзовата статуя, но и културно-исторически кът, който обогатява академичната и културната среда и създава устойчива връзка между историческата памет и съвременното образование.
Събитието бе открито от ректора на Тракийския университет проф. Мирослав Карабалиев, който подчерта значението на паметта за историческите събития, по време на Априлското въстание, техните международни измерения и ролята на личната инициатива. В словото си той отбеляза и символиката на открития монумент: „Статуята, която откриваме днес, не е просто паметник от бронз. Тя е символ на признателността, символ на паметта и на убеждението, че думите могат да спасяват народи, когато са изречени с морална смелост и когато зад тях застават с цялото си сърце и душа личности от световен ранг като Гладстон. Той вярваше, че всички нации са равни и че „това, което е морално грешно, не може да бъде политически вярно.
По думите му, връзката между Стара Загора, българската духовност и световната съвест се определя от факта, че „Преди репортажите на журналистите Януариъс Макгахан и Юджийн Шуйлер, първият човек, който посещава Батак и свидетелства за ужасите там, е старозагорският митрополит Методий, който описва трагедията, лично предава сведенията в Цариград и така поставя началото на международния отзвук, достигнал до Великобритания и до самия Гладстон.“
Дарението включва ценни автентични материали – оригинално писмо на Уилям Юарт Гладстон от 1870 г., пет биографични книги от различни периоди, барелеф и два портрета.
Инициаторът му, д-р Стоян Радков, разказа за личната си връзка с делото на Гладстон и значението на моралната позиция на британския държавник за международната подкрепа към българската национална кауза през XIX век. Чрез своите публични речи и памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“ Гладстон привлича вниманието на европейската общественост към страданията на българския народ, оказвайки съществено влияние върху общественото мнение във Великобритания и върху международния отзвук на Априлското въстание.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери въстание | университет | Уилям | паметта | личната | Априлското | Гладстон | значението
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!