Терапевт: Децата не са мълчаливи по природа

Когнитивно-поведенческата терапия е свързана изцяло с говорене и има всички инструменти за решаване на всеки проблем. Гняв, депресия и каквото и да било мога та да бъдат овладени чрез този тип терапия, смята Докле.

 10.01.2024 14:23
Терапевт: Децата не са мълчаливи по природа

Децата не са мълчаливи по природа – говорят, крещят, играят, тичат. Мълчанието е с причина – няма кой да те изслуша. Детето усеща, вижда и чува – ако не седна и не му споделя какво се се случило днес с мен на работа, то няма да знае, че това е нормално споделяне. Това трябва лека-полека да се превърне в ежедневие. Това каза Бора Докле, сертифициран терапевт.

Когнитивно-поведенческата терапия е свързана изцяло с говорене и има всички инструменти за решаване на всеки проблем. Гняв, депресия и каквото и да било мога та да бъдат овладени чрез този тип терапия, смята Докле.

Децата растат в общество, в което са изключително информирани, но не могат да обработят цялата тази информация. "Възрастните сме свикнали с друго възпитание – когато сме били тъжни, ни е казвано "Стегни се малко, разходи се, пий вода“. Всъщност това е много опасен подход, защото детето се научава да мълчи все повече. Родителят с подобна реакция показва, че не може да помогне на детето си“, категоричен е специалистът.

"Не можем да виним родителите си – никой не е говорил с тях за емоционална интелигентност, когато са били деца. Моето семейство са артисти и изключително интелигентни, но абсолютно нямат понятие от този тип интелигентност – нямам спомен да съм отишла с проблем при тях и те да са проявили разбиране или да са ме съветвали нещо. Това идва от липса на знания – те са възпитавани така, но ние получаваме друга информация и се учим. Причината да се интересувам от темата е да уча за себе си и да мога сама да си помогна, да помагам и на децата си“, сподели личен опит терапевтът.

Тя разказа и за интересна, показателна случка със сина си, която доказва колко е важно да общуваме с децата си: ‘’Преди 3 дни синът ми имаше случка. Прибра се и каза, че няма последен час в училище, а се оказа, че е отсъствал, а часът се е провел. Не разбрах защо не ми е казал истината, класната му се обажда и ми казва, че приятелите му го търсят. Тя също ме попита "Къде е Август?“. Поканен е на рожден ден. Питам сина си какво се случва, той казва, че в последния момент е бил поканен. В неговите очи виждам тъга, че не са се сетили за него предварително, а са го извикали между другото. След 15-20 мин беше забравил цялата случка, но му стана много приятно, когато му казах, че приятелите му са го поканили, а той е избързал и си е тръгнал, без да разбере какво те имат предвид. Гадно е, когато си поканен от съжаление и едно дете си задава тези въпроси. Трябва да има кой да му отговори“, смята експертът.

Трябва да има авторитет, с когото детето да може да говори – ако не стане това, у него се натрупват неотговорени въпроси, това води до гняв, който избива в училище. "Или ще се сбие, или ще бойкотира учебния процес и задълженията си, бягат, на всичко казват не“, отчете Докле. Затова е важно да се търси коренът на емоцията у детето.

‘’Всеки родител познава детето си най-добре – мога да разбера и усетя, когато детето ми не е добре. Често родителите игнорират знаците, защото родителството е уморително, ние също имаме своите проблеми. Честото игнориране и отлагане на разговорите с детето не води до нищо хубаво. Времето минава, детето мълчи, което е най-лошият възможен вариант’’, каза още Докле.

Източник: агенция "Фокус"

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.


Маркери Децата | специалист | не са мълчаливи по природа

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори