Всеки родител изпитва притеснения когато детето му тръгва за първи път на ясла, детска градина или училище. Дали ще свикне лесно, ще се чувства ли добре там, са част от въпросите, които мама и тати си задават на прага на новата житейска ситуация. Старозагорският детски психолог Нели Христова сподели в интервю за stz24.com полезни съвети за децата и техните родители.
Госпожо Христова, как да подготвим децата, които тръгват на ясла, на детска градина или ще прекрачат прага на училището за първи път? Всяка промяна в тяхното ежедневие би довела до стресова ситуация...
Трите етапа на промяната в социализацията на децата – яслата, детската градина и първи клас са сериозно изпитание за всяко дете. В средата си усвояваме различни поведения, които ни правят в една или друга степен по успешни и справящи се. Това са трите етапа на промяна в развитието на детето ни и няма как да не се вълнуваме. Една от първите ни ситуации, които изискват адаптация е прекрачване на прага на яслата /детската градина/. За да бъде детето по-спокойно и уверено до голяма степен зависи и как тези ситуации се представят от родителите. Ако те бъдат неглежирани или са представени като неща, които трябва да се случат – всички деца ходят на ясла/градина/и т.н., без да се подготви емоционално и психически детето за новото, то това може да бъде преживяно като стрес и да се събудят множество съпротиви, а и да останат травматични спомени за цял живот. Така с всяка следваща нова и неизвестна ситуация ще се събуждат коктейл от горчиви емоции, които ще напомнят на човека – там ме болеше, беше неприятно и самотно, и много се страхувах. Затова е нужно детето да бъде подготвено за новата, непозната ситуация.
Детето, което до този момент е било в непрекъснат контакт с майката или близки от семейството, сега трябва да се научи да се справя само целия дълъг ден и да намери мястото си в група, съставена от други деца. Не рядко тази ситуация е по-трудна за родителите, да се доверят на самото дете и персонала в детското заведение. Важна част от адаптацията е и самата психологическа нагласа на родителите. Ако майката е разтревожена и стресирана, то и детето ще приеме предстоящото като нещо неприятно и страшно. В тази възраст децата са много интуитивни и те възприемат ситуацията не толкова от нещата, които се казват, а как се казват. Ако родителите се тревожат, но външно се опитват да изглеждат спокойни и обясняват на детето колко хубаво място е яслата /градината/, то ще усети противоречието. Най-здравото поведение в тази ситуация е да обясните колко се вълнувате от предстоящото и как тази фаза е минала при вас, какво ви е впечатлило и как са се справили с трудностите през този период.
Подкрепата и поощренията вършат чудеса. Кажете му колко голямо е станало вече, колко много неща може да върши само и колко сте горди с него. Запознайте го с организацията, разкажете как се събират в групата децата, как има различни играчки, с които се забавляват всички, как излизат на двора да тичат и да се пързалят на пързалките, а после сядат да се хранят заедно на малки маси и столчета. С разрешение на директора може да се посещава заведението в края на деня две три седмици по-рано, за да види как си играят навън децата в градината, да разгледа, да се запознае с учителките и да поговори с тях. Така те вече няма да са непознати и ще пристъпи по-спокойно прага на детското заведение. При по-малките деца, на които предстои тръгване на ясла, може да се приложат ролеви игри с кукли или вкъщи да се разиграе как мама /татко отиват на работа, а детето остава в яслата и как ще играе с другите деца. Когато работния ден на мама и татко приключи, те ще се върнат да го вземат и ще правят нещо приятно заедно. Непременно подчертавайте всеки път, че никое дете не остава там постоянно и че винаги ще го взимате. Разкажете също, че там има госпожа, която се грижи за децата вместо мама, пее, чете им приказки и им помага, когато има нужда – да се облекат, да идат до тоалетната или да се хранят, а също и ако ги закача някое дете да се обърнат към нея преди да се саморазправят.
В етапа на тръгване на детето на градина важен аспект от подготовката е да създадете и затвърдите у детето относителна самостоятелност по отношение на нещата, които се очаква от него да върши само там. Трябва да се упражнява да се ххрани само, да се съблича, облича и обува самостоятелно, да ходи само до тоалетната. Така ще намалите до минимум стреса от новата среда и новите изисквания. Повярвайте ми, знам колко търпение е нужно да се облече или обуе едно дете, но това е необходимо за него самото. Така то изгражда не само самостоятелност, но и самочувствие. Не пропускайте да го похвалите и подкрепите за това колко добре се е справило. За детето тези малки победи на обличането на блузата, обувките с цип или връзки са необходимите стъпала към изграждането на самочувствието, че то може и се справя. В стремежа нещата да се случат по-бързо или защото родителят закъснява може да лиши детето от тази опитност, но когато това стане ежедневие, след време то ще чака някой друг да го обслужи. Разбира се, как ще се адаптира детето зависи от това доколко е самостоятелно и общително. Има деца, които бързо стопяват граници и намират среда, както и други , които са по-срамежливи, но не се притеснявайте! Оставете детето да върви със своето темпо и му дайте своята любов и подкрепа.
В помощ на адаптацията могат да бъдат и някои детски книжки – например "Ани отива на детска градина" на Лиане Шнайдер , "Какво учим в детската градина" на издателство Колибри, "Училище за кучета" – Наталия Майер.
За едно дете, което до вчера е играло безгрижно, днес се налага да се сблъска с куп задължения и отговорности и да се раздели с някои основни навици. Да промени ежедневния си режим като става рано и се учи да си приготвя раницата, да учи уроци, да пише домашни, да следи часа и да степенува своите задължения. За всяко дете отнема различно време да се адаптира към училищната среда за първи път и отнема няколко месеца. Много важно е отношението и нагласата на родителите към училището. Положителната нагласа и уважението на родителите като към място, където се усвояват полезни знания, се предава и на децата. Представата на детето, че му предстои нещо хубаво намалява тревожността. Тогава процесът става много по-лек, защото то вече има формирани очаквания. Важно е родителят да отдели време да разгледа класната стая на детето, да се запознае с класния ръководител, да види къде ще е тоалетната и столът за хранене.
Ако след старта на училището детето тръгва тревожно, повръща или плаче и не иска да го посещава, то със сигурност има някаква конкретна причина. Може да е свързано с някое от децата, учителят или материала. Тогава родителят трябва да поговори с детето, а ако сам не успее да разбере причината, може да потърси помощта на детски психолог.
Какви са проблемите при децата до 7-годишна възраст, заради които се обръщат към Вас родителите?
Когато говорим за „здраво“ дете, сме свикнали да мислим само за физическия аспект на думата, но психичното здраве е част от общото здраве и влияе на цялостното функциониране на детето. Бих казала, че то дори е по-важно от обучението на децата, защото несполуките в емоционалното развитие са сериозна бариера пред успешното учене. Родителите трябва да са чувствителни не само към промените в детето, в неговото обичайно поведение и ежедневни занимания, но и към тези моменти, в които то изразява несъгласие, гневно е или плаче, страхува се или отказва да се храни.
Разпознаването на психичните разстройства при децата и поставянето на диагноза се прави от детски психиатър, но много преди това възрастните, които се грижат за детето са тези, чието присъствие има най-голямо значение и могат да доловят неговите притеснения.
В моята работа се срещам с деца, които имат увреждания, например вследствие на генетични аномалии или хронична болест. Но много по-чести са случаите на деца с психично страдание, което има връзка с взаимодействието им със средата, в която те живеят. Конфликти между родителите, насилие вкъщи, раздяла или смърт на близък, или ако семейството живее в бедност или има родител с психична болест – всичко това оказва пряко въздействие върху развитието на децата. Дори по-ширкото обкръжение като достъпа до медицински услуги, качеството на образование, квартала, в който живее детето или това, което то гледа и чува от медиите могат да бъдат рискови фактори, който да го смущават.
Как един родител може да разбере, че нещо не е както трябва в развитието на детето му, което не е бебе, а е вече на 2,3,4...7 години?
Ранната профилактика е най-важният етап от развитието на детето. Всички деца са обхванати от педиатри. От 0-1 год. те освен че подлежат на ваксини, преминават и през физическо развитие, но важен етап е проследяването на психомоторното развитие то в тази възраст се случва всеки месец. От 1-2 год. на всеки три месеца и от 2-3 год. на 6 месеца. При проследяването на психомоторното развитие се отчита развитието по показатели, винаги един опитен клиницист може да забележе, когато възникне проблем в развитието и да насочи родителите към специалист.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери градина | детска градина | детето | ясла | съвети | ситуация | Нели Христова | детски психолог
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!