Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от елитен военен отряд, след което била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски“ на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърлил пределите на царството, за да добие общоправославни измерения.

През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На св. Иван Рилски са посветени много и разнообразни творби, сред които се открояват т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест“ от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите запазени образци са от XIV в.

Църквата почита паметта на своя велик отец на 18 август (както и на 1 ноември). Фактически за основа на празнувания днес в България и от българските общности в чужбина (Западните Покрайнини, Украйна, Молдова, Македония, САЩ, Канада и дp.) Ден на народните будители (1 ноември) служи есенният празник на св. Иван Рилски.

Източник: Информационна агенция "Фокус"