Начало > Новини от България > Общество > Тържествени литургии и 119 години от Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г.| ВИДЕО
Тържествени литургии и 119 години от Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г.| ВИДЕО
Имен ден празнуват всички, които се казват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.
20.07.2022 08:25
Днес, на 20 юли, Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия. Той се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Илия се родил в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня".
Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел.
Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете, суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника. Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. Наричат го още Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел. В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Според народното поверие ако човек работи на Илинден, може да го удари гръм.
Ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са празни. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
Имен ден празнуват всички, които се казват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.
Илинден е празник на кожарите, кожухарите, фурнаджиите, самарджиите и керемидарите.
а 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог, предава БГНЕС.
Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч". Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия.
Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон – покровител.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвателността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.
а 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог, предава БГНЕС.
Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч". Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия.
Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон – покровител.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвателността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!
Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.
Разбрах! Повече информация
