Необичайни са обстоятелствата на тази публикация. В момента в Украина се води война, която цели удовлетворение на нечии имперски амбиции. В тази война герои са обикновенните хора. Тези, които умират под веригите на танковете, изгарят в украинското небе и се сражават наистина с небивала ярост против нашественик, който иска да върне едно отминало време. Да, аз лично не съм ходил, но контактите ми преди позволяват да се очертае една картина, която е коренно различна от официалните медии. В тази обстановка аз направих своето прохождане в отразяване на събития, които са актуални на момента. Именно тези контакти ме запознаха с една млада жена от Арциз .
Категоричната ми подкрепа за борбата на украинците, безусловната линия на защита на тяхната борба доведе до контакт с един член на нашата българска диаспора, който ми позволи да разбера, защо именно нашата диаспора в мнозинството си подкрепи не руснаците, а украинците .
За Светлана историческата й родина е България, а сърцето и настоящата родина е Украйна. Това й дава пълно право да претендира руският агресор да напусне страната и всички граждани на тази страна сами да управляват държавата си. За младия юрист от Арциз не съществува друга дилема. Това е нещо типично за всички наши диаспори. Българите, където и да се намират, гледат сантиментално на историческите корени, но тяхното родно място е там, където живеят и страната, чиито граждани са. Нещо, което не можем да кажем за други малцинства в България, но те не са предмет на настоящата публикация. Това ние не можем да разберем в нашите сънародници зад граница. Ние в историческата родина разсъждаваме по друг аршин, който ни кара да грешим в преценките си. За тази седмица не бяха една или две публикациите, с които бях залят за близкия край на Украина, за престъпления и отминали грехове. Аз вярвам на нашите сънародници в тази страна и многократно съм го подчертавал, че съм длъжен да съобразя с техния избор и да не поставям на съмнение.
Тази млада жена е изградила живота си тук, създала е семейство и две малки момчета, които със сигурност ще бъдат патриоти като майка си и баща си. Малко наивно звучи извинението на Светлана, че не знае български език , защото по времето на СССР не го е учила, но на мен ми се иска да слушам и да чета именно тази смесица от руски и български думи. Искам, защото говоря със сънародник, който живее в момента под всекидневния руски обстрел и сигурно се събужда всеки ден със страх, защото не се знае днес денят какво ще й сервира. Мисленно се поставям на нейното място и този постоянен разбираем страх, защото може всеки ден да е последен за всеки един от семейството и или хора около нея. Не драматизирам -това е война и когато ти се окаже съпротива, която не очакваш започваш да изливаш злобата си на обикновенните хора и тогава се случват трагедиите .
Искренно се надявам и ако има там горе някой, който гледа всички обикновенни хора от тази страна да минат благополучно през това изпитание, защото Светлана ми е обещала да ме гости с местна кухня, спомен от нейните роднини дошли от България. Надявам се, наистина се надявам да се видим лично и да изпитам това удоволствие. Със сигурност ще си струва.
Материалът е подготвен от przone.info
Маркери България | жена | Родина | момента | страна | война | хора | Млада | Светлана | Арциз
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!