Адвокат Жанета Бюйлекова от Стара Загора е една от 5-те номинирани за престижната награда "Адвокат на годината - 2022". Националните правосъдни награди се осъществяват за 10-ти път. През 2013 година се раждат по идея на Балканска медийна Асоциация и Софийска Адвокатска колегия с цел повдигане имиджа на адвокатурата в обществото. От 2014 година адвокат Бюйлекова се занимава с това да намира биологичните родители на хора, които са осиновени. Разбира се, доколкото законът дава тази възможност. В професионалната й кариера до момента има безброй лични истории за „търсим се“...
Г-жо Бюйлекова, какво Ви накара да се занимават точно с този вид дела и да насочите професионалната си кариера в тази посока?
Търсенето на хора тръгна от това, че мои близки пожелаха да намерят свои родственици. Изпаднаха в ситуация, в която отвсякъде законодателят им казваше: няма как, не може! Бяха се консултирали с доста колеги и търсеха начин как да стигнат до осиновителното дело. Доста колеги ги бяха върнали, заех се с тази задача да им помогна. С помощта на осиновителите се намери делото и се стигна до добра развръзка. Открихме биологичната майка, аз я посетих, тя беше и объркана, и щастлива. Сподели на семейството си, другата й дъщеря се завърна от чужбина….Това ме подтикна да продължа с този вид дела.
Сега като че ли не се мълчи толкова по темата за осиновяването. Има много групи в социалните мрежи за хора, които се търсят…
Мълчеше се, защото хората нямаха надежда, че ще стигнат донякъде. Имаше единични дела, при които се отказваше достъп дори когато се визираха сериозни здравословни проблеми. Аз мога да дам пример със случай, в който два състава на ВКС мислят различно по един и същ казус. Това много ме обърка. Историята е свързана с един младеж, чийто осиновители бяха починали. Кирчо се казва, той е от Пловдив. Обикновено при процедурата се издирват биологичните родители и се изслушват в съда, могат да не желаят и да заявят, че не са съгласни. Майката на Кирчо заяви, че е съгласна. Тя му каза, че има брат в Кипър, който не знае за него. В същото време самият Кирчо също бе в Кипър. Те се намериха много бързо, и двамата бяха много щастливи.
Как се възприема една такава новина: че имаш брат или сестра?
В огромната част от случаите реакцията е хубава. Зависи дали самият родител е казал. Има случаи, в които майката е споделила с новото си семейство, даже са търсили заедно. Смята се, че самите майки избягват тези срещи, защото толкова години крият тази част от своя живот и потискат емоцията с изоставянето, не искат подобна среща, защото не знаят как ще реагира детето, очакват упрек. Имам случай, в който първоначално майката заяви, че не е съгласна, но постепенно се стигна до среща. Тя се запозна със своята дъщеря, след месец и нещо тя се съгласи да пият веднъж седмично чай. Две години по-късно това момиче се грижеше за нея като дъщеря, каквато беше, тъй като другите й деца работеха в чужбина.
Отпреди дни имам една история от Пловдив. Момичето живее в чужбина, обади ми се непознат мъжки глас и казва: получихме съобщение от Пловдивския съд за изслушване, но понеже майка ми е зле със зрението ме накара аз да прочета съобщението. Майка ми много се разстрои, каза, че не е вярно, но аз се свързах с други близки, нямам нищо против да комуникирам с момичето, което ми се явява сестра – предайте й телефонния ми номер.
Удовлетворена ли сте, че успявате да помогнете на хора да се открият и да отворят една нова страница в живота си?
Благодарение на този път, по който поех всъщност осмислих дипломата си и това, което правя. Правото и справедливостта са относителни понятия в нашата работа, много пъти съм изпитвала лично възмущение по идентични казуси и фактология как се постановяват различни съдебни актове от съдиите. Дори се бях отчаяла малко от професията си, но тук съм щастлива. 80% от делата, с които се занимавам са точно такива. Има огромен брой хора, които се търсят. Огромен брой, не съм подозирала, че има толкова много осиновени хора. Търсят се активно хора, набор 60-80 г. Все по-сложни, неизвестни, заплетени казуси се случват. Има фактология, документация, която липсва. В Бургаския районен съд, например, има период от време, в който липсват осиновителните дела, което е проблем. Унищожени са по някаква причина. Дори да видим, че лицето „Х“ е осиновено с дело № ххх , не можем да видим нищо по това дело, защото то физически не съществува, така търсенето става още по-сложно, не е ясно къде изобщо е родено това лице.
Много ли са адвокатите като Вас, които се занимават с такива дела?
Комуникирам с колеги от Враца, Пазарджик, София, с които си помагаме. Трудоемко е, но смятам, че все повече колеги ще имат желание да се занимават с това. Мисля, че вече по-смело се водят тези дела. По едно от моите дела ВКС се произнесе с фундаментално решение: разяснява, кои обстоятелства са важни по смисъла на чл.105 от Семейния кодекс и на практика дава възможност на всеки, който е заявил желание за информация, да получи такава, ако няма користна или неморална цел. Бих искала да припомня, че самата тема навлезе по-активно в публичното пространство от 2004 година, когато бе създадена Българска асоциация "Осиновени и осиновители" от брат и сестра. Благодарение на техните усилия започнаха обсъжданията в Семейния кодекс. През 2015 година се внесе законопроект за изменение на Семейния кодекс. Усилията ни са насочени към това да се промени законодателството в посока всеки осиновен да има право да получи информация за произхода си. Това ще съответства и на европейското законодателство, имам надежда, че подобни промени ще се случат.
Водя тези дела от 2016 г. Лавинообразно нарастват търсенията – не само от осиновени, а и от осиновители и от биологични родственици, това показва и интересът към колеги. Има много производства. Вече е въпрос на тълкувание. Огромна част от съдилищата дават достъп до осиновителните дела, но Софийски градски съд обратно - съдебните състави дават отказ на достъп.
Защо? Каква е причината да се пази интересът на биологичния родител?
Не мога да разбера, защото текстът се тълкува стеснително, за охраняване интересите на биологичните родители, като някои от изоставени деца не са били осиновени. Навършвайки пълнолетие, детето излиза от дом, но то си има юридическа връзка с родната си майка. В огромна част от делата в София изобщо не бе провеждана процедура по изслушване на биологичните родители. Съдът установява, че биологичната майка има ново семейство и отказва достъп, без да я пита иска ли да отиде на изслушване. Огромна част от жените дават съгласие за изслушване.
Това е смела крачка от тяхна страна.. Какви са основните мотиви да изоставят децата си?
В огромните случаи това са едни първи любови за едни млади момичета и момчета, които не са взимали предпазни мерки или момичето късно е разбрало, че е забременяло. В много случаи момчетата изобщо не знаят, че са станали бащи, момичето не е казало. Разбрало е късно. Родителите веднага уреждат бременното момиче да отиде в друго населено място и къде да роди. Лекарите в клиниките са знаели кои хора търсят да осиновят дете. Повечето си мислят, че на времето даването на дете на осиновители е ставало с много връзки и пари. Всъщност във всяка една болница е имало социално-правен кабинет. Говорила съм с по-възрастни хора. Една акушерка ми каза: "Момиче, какви връзки, имаше такава висока раждаемост, че се чудихме как да намерим родители на тези деца. Нашата задача беше на всяко дете, за което се знаеше, че ще бъде оставено, да му се намери семейство, а да не се настанява в дом "Майка и дете". Говорим за 60-те, 70-те години, ако няма налични осиновители, тогава се изпраща в дом. 17-19-годишни момичета са взимали тези решения под натиск на родителите си основно. В редки случаи детето е било поредно и е изоставено, когато семейството не може да се грижи за него.
В случаите, с които се занимавам, всеки иска да разбере кой е, откъде е, има ли братя и сестри. Всички обичат и уважават родителите си и не желаят да ги питат директно за историята си, за да не ги наранят. При биологичните родителите е по-трудно, тъй като раните са по-големи, а с братята и сестрите е по-лесно, всеки намира покой със себе си…
Колко време отнема процедурата от подаване на молбата за осиновителното дело до срещата с биологичния родител?
Различно е при всеки случай, зависи от конкретната ситуация. Не по-малко от 3-4 месеца. Молба, която, например, съм подала в началото на тази година в Софийски градски съд, през септември получих отговор за първо съдебно заседание за февруари 2023 г.
Коя е историята, която най-много Ви трогна?
Всяка е уникална за себе си...Сред осиновените има много психолози. Биологичните майки са с различни професии. Има случаи, в които осиновеният не иска да разбере подробности за родителите си, а просто точното място, час си дата на раждане. Осиновените деца преживяват много страхове, неизвестни, емоции.. Това е едно търсене, лутане. Не знаеш дали ще ти се даде информация. Не знаеш какво ще намериш. Казвам: "Хора влизаме в тъмна стая, не знаем като светнем дали ще намерим някого, дали ще ни изгони, дали ще ни прегърне, какво ще се случи не знаем, но търсим истината за себе си!". Много са страховете, понякога и разочарованията, но който е узнал, че е осиновен или има някъде своя кръв и е тръгнал, няма как да се спре и да затвори страницата.
С адвокат Жанета Бюйлекова разговаря Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери част | случаи | хора | Родители | дали | тези | дела | колеги | биологичните | Бюйлекова
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!