Кой е първият Ви спомен, свързан с училището?
Имам много спомени с училището, тъй като аз съм израснал в училище буквално – родителите ми бяха учители. Първите ми съзнателни спомени са свързани именно с него – с безкрайните безсънни нощи на майка ми, когато проверяваше класните работи по български език и литература. Трудно ми е да кажа кой е първият спомен, училището присъства в живота ми от самото му начало.
Помните ли името на първата си учителка? Каква беше тя?
Това не се забравя никога - другарката Вела Йовова. Помня как ме въведоха с един голям букет цветя учениците от осми клас. Беше странно, защото всъщност аз вече познавах училището, всички класни стаи и почти всички ученици покрай родителите си. С много от тях играехме заедно, други се грижиха за мен като по-малък. Помня дори, че още преди да стана ученик мирно стоях на последния чин в часовете по литература на майка ми и слушах. В първи клас седях на последния чин с едно ромче, Емин, тогава по никакъв начин не е имало конфликти, имаше доста деца от малцинството в класа ни и всички учехме и играехме заедно – аз си кривях моите ченгелчета, Емин неговите. Спомням си игрите в междучасията с приятелите и щастието, когато дойде последният учебен ден и ни връчат дипломите за втори клас.
Кой е учителят, оставил отпечатък в живота Ви?
Много са тези учители. Имаше учители, които скоро си спомних. Учителката ми по математика. Тя беше изключителен човек, не само математик. А си спомних, защото винаги, заедно с нейната дъщеря, правехме по две класни наведнъж, състезавахме се. След официалната, Веселина Енчева ни прибираше тетрадките и ни даваше нови задачи, от които да изкараме оценките за класната работа. Тя беше и педагог, и Човек. Чудесни спомени.
Или пък класният ми ръководител. Той беше учител по музика, научи ме да ходя на театър, на симфоничен концерт. Знаеше, че не може да накара момче в пубертета с мутиращ глас да пее и тактува, просто е глупаво. Той влизаше с грамофон и куп плочи, пускаше ни опери, обясняваше ни, караше ни да познаваме музиката, усещането за нея, водеше ни на концерти. Това, което той е възпитал у мен, го има и до днес, непреходно е.
Александра Цакова по история също. При нея цареше невероятна тишина. Тази жена просто ни грабваше. Благодарен съм, че съм имал такива хора в живота си, дължа им много. От тях научих не само как се пише и смята. От тях научих много за живота. Иска ми се днешните учители също да оставят такива дълбоки спомени в сърцата на учениците си. А благодарността и уважението към учителя се предава от поколение на поколение.
Какво са за Вас ученическите години?
Нещо много хубаво! Нещо много важно. Те не са само спомени, това са години, в които научаваш много неща за света, за хората около себе си, те ни изграждат, изграждат ни съучениците и приятелите, децата от по-горните класове, учителите. Тогава не се усеща, но всяка учебна година човек добавя нещо значимо към характера си.
Помня как класната ни изпитваше един по един на дъската. Например, в един ден целият клас се провалихме, когато трябваше да напишем „зюмбюл“. Имаше толкова много вариации. Признавам, че за мен беше трудно, защото бях палав ученик. Може би не е добре да се знае, че зам.-председателят на Народното събрание често е привикван в учителската стая или че е скачал през прозореца на класната стая, вярно – от първия етаж, но все пак. Бяхме палави, но в моя клас имаше страхотни деца. Бяхме единни – заедно ритахме топка, заедно играехме на войници. И до сега си спомням за момчетата и момичетата от онова време с умиление.
Поддържате ли връзка с учители и съученици?
За съжаление, учителите ми вече ги няма. Много рядко виждам съучениците си, виждам някои от тях, други си отидоха … Но имам приятели от детските години – някои живеят в САЩ, Канада, чужбина. Има случаи, в които се виждаме толкова случайно, че стоим, гледаме се и не можем да повярваме, че след толкова години животът ни среща. Връщайки се в ученическите си години, прогимназията например, искам да споделя, че това е времето, в което се раждат приятелства, които и до днес траят. Тогава се научихме да оценяме хората, които са до нас. Има приятелства, които се предадоха от нас на родителите ни дори! Ние бяхме три момчета, другари по игра, ходихме си на гости и покрай нас и родителите ни се сприятелиха. В тези години ние учехме заедно, спортувахме заедно, знаете – тогава нямаше мобилни телефони, интернет, компютри. Тогава един транзистор „ВЕФ“ беше нещо много голямо в живота ни. Аз имах такъв и това беше гордост не само за мен, а и за Владо и Пламен – излизахме с разпънатата антена и слушахме Метроном, Юрая Хийп, Дийп Пърпъл.
Любим предмет?
Харесвах много предмети, но може би математиката се отличава. В гимназията ме оставиха на матура, защото на последното класно в единадесети клас реших всички задачи и ги оставих на класа. Това беше бунт от моя страна със съответните последствия. Но пак взех изпита с отличен.
Пожеланието Ви към бъдещите първокласници и старозагорските ученици.
Първокласници, вие отивате в един нов свят. Пожелавам Ви да направите света на науката ваш!
Ученици, избирайте трудните пътеки. Те винаги водят до истината и до това, което ни кара да израстем вътрешно.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | Емил Христов | ученически години
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!