Людмила Трифонова е дългогодишен социален работник в Стара Загора. Тя работи в сдружение "Самаряни" от 2008 година, като преди това прави първите си стъпки в социалното поприще на друго работно място. В старозагорското сдружение започва работа в Центъра за обществена подкрепа. От 2017 година е социален работник и координатор "Кризисно настаняване" в Кризисен център "Самарянска къща". Разговаряме с нея по повод 15 март, който е обявен за Световен ден на социалната работа.
Г-жо Трифонова, имате над 16-годишен стаж. Как смятате, знае ли обществото с какво всъщност се занимава социалният работник?
Длъжността "социален работник" е и позната, и непозната. Под това общо наименование се крият различни дейности и позиции. За съжаление, има доста хора, които свързват социалната дейност с негативни асоциации. Смятат, че социалните работници са тези, които се занимават само с бюрокрация, бланки и документи и с отпускането на социални помощи. Няма го разбирането, че социалният работник е човек, който има за задача да подкрепи едно лице, преминаващо през трудна житейска ситуация. Същността на социалната работа е много по-близка до психологическата подкрепа. В университета, когато се обучавах, наш преподавател ни даде една красива илюстрация относно това какво представлява социалната работа. Човекът с проблема е човек, който дърпа натоварена количка по един склон. Социалният работник не дърпа количката заедно с човека, а той я подпира тя да не тръгне назад. Всъщност социалният работник е този, който стои до човека и вярва, че има способността да се справи със ситуацията, в която се намира. Ние подкрепяме и вярваме, че хората са тези, които са експертите в своя живот, тези, които могат да разрешат своите проблеми, но имат нужда от някой, който стои от страни и може да им покаже различна гледна точка, различни алтернативи, които понякога когато сме вътре в самите проблеми, ни е трудно да ги видим.
Всъщност, вие сте нещо като тихите помощници за тези, които трябва да се справят с трудна житейска ситуация?
Да, ние сме присъствието, но не можем да заместим близките хора. Това, което мога да кажа от своя опит е, че в трудните случаи, където се стига до положително разрешаване на ситуацията, ключова роля са имали близките на човека, който е в трудна ситуация, те са неговата подкрепяща среда. Ние се включваме като подкрепящи, но ние сме за малко, да може човекът да се стабилизира и да продължи напред, да намери онези хора около себе си, които ще го съпътстват в живота му. За съжаление младежите, които израстват в институциите, нямат такъв кръг около себе си и разчитат на социалните работници, но нашата работа не е да ги направим зависими от нас, а да ги подкрепим, да им дадем увереността , че могат да се справят, могат да поемат живота в свои ръце и да продължат напред. Това е много сложна и деликатна работа, голямо предизвикателство е да изградиш доверителна връзка с един човек, да го предразположиш да сподели свои съкровенни мисли и преживявания, а в същото време, ние, пазейки нашата личност, не можем да направим този процес двустранен, тъй като това е професионален контакт - единият споделя, другият подкрепя.
Понеже говорите за това колко е сложно да изградиш доверителна връзка с човека срещу теб, такава е необходима и при общуването с жертвите на домашно насилие. Вие се занимавате с дейността на Кризисния център "Самарянска къща", в който се настаняват жени и деца, пострадали от домашно насилие. Кое остава скрито по отношение на работата на социалния работник?
На този етап така, както е изградена системата в България за подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие, ние сме хората, в които е концентрирана експертизата по тези казуси. Можем да дадем пълната информация на един човек какви са му правата, какви стъпки да предприеме. Можем да го придружим и подкрепим в целия път, който има да извърви от момента, в който ни потърси - било за медицински прегледи, юридически консултация за завеждане на дела, подкрепа по време на целия процес, подкрепа, когато става дума за деца. Подкрепяме жените в посока на това, че ако потърсят помощ и решат да направи крачката да променят средата, в която живеят, това няма да им коства децата. Най-често се сблъскваме с тези страхове, страхът от социалните работници, че ако майката се обърне за помощ, ще й вземат децата. Кризисният център е една от малкото услуги в страната, където майката и децата могат да бъдат настанени заедно, без да се разделят, да се работи за укрепване на връзката помежду им и те заедно да преминат през трудната ситуация, в която са изпаднали и да продължат напред в живота си без насилие. Нещото, за което малко се говори е насилието, което се случва от синове към майки, от внуци към техните баби. Не са малко случаите за насилие от синове към техните майки, което е много тъжно, травмиращо. Това са жени, които още по-малко са способни да потърсят помощ. Как да застанеш срещу собственото си дете, че да поискаш от съда защита, как да преодолееш всички бариери? Тези примери остават скрити за всички, но те са част от нашата действителност.
Сдружение "Самаряни" има ли вече разработен механизъм как да действа по отношение на жените и децата, които идват тук от Украйна?
Фондация "Мисия Криле" е водещата организация, когато става дума за бежанци, но бихме могли да се включим като подкрепа. Имаме идеи за подкрепа и изградени механизми, както и стъпки, които се очаква да бъдат доразработени.
Нужен ли е пълен синхрон между институциите, когато има казуси с домашно насилие?
Сдружение "Самаряни" работи от много години в сферата на домашното насилие. Над 18 години съществува Кризисният център. За това време сме изградили добри контакти с местните институции, но на национално ниво има какво да се желае. Радвам се, че от началото на тази година стартира проект по инициатива на Националното бюро за правна помощ за създаване на координационен механизъм за действие в случаи на домашно насилие, който да свързва институциите на централно ниво. Има нужда да се развива този механизъм, да се координират институциите на централно ниво, за да се действа по-бързо и ефективно. Районният съд в Стара Загора работи изключително бързо. В рамките на 24 часа се издава заповед за незабавна защита, в рамките на месец се насрочва датата за дело, но не е такава практиката в други райони на страната. Най-големият пропуск е работата с извършителите на насилие. Разбирането ни е, че това трябва да се извършва от различен екип от този, който оказва подкрепа на пострадалите.
Кое е най-трудното в ежедневието на социалния работник, с какви проблеми се сблъсквате?
Там, където не можем да направим нищо по отношение на ненаказаността на насилниците и на манипулирането. Изграждат се едни дълбоки връзки, които не можем понякога да разбием. Много често нашата работа не може да стигне до нужния край, ако жените нямат близки, на които да се доверят, тъй като нито един човек не иска да бъде сам. Живеем сред хора и имаме нужда да имаме близки до себе си. А ние не можем да бъдем приятелите на тези хора.
Кога се чувствате удовлетворена и полезна?
Тогава, когато видя жената срещу себе си, която съм подкрепяла, че вярва в себе си, че вижда възможностите пред себе си, взима свободно своите решения и напуска Кризисния център с увереност, че знае къде отива, какво й предстои и че вярва, че може да се справи. Всички ние живеем в трудни ситуации, особено сега, когато има икономически и военни конфликти, но въпреки това ние имаме възможностите да видим силните си страни, ползата от нас да ни има, и когато една жена тръгне с тази увереност оттук, за мен това е удовлетворяващо. Дори, в случаите когато реши да се върне при насилника да виждам, че решенито го е взела спокойно и осъзнато, че отговорността за това решение е нейна, а не на някой друг.
Кой е случаят до момента, който няма да забравите?
Потърси ни една жена, пострадала от насилие от сина си. Дойде смазана, без надежда и визия за бъдещето. Алтернативата бе старчески дом. Получавайки подкрепата от нас, тя физически започна да се чувства доста по-добре, по-жизнена, започна да търси различни варианти за себе си. Направихме консултации с адвокат. Намери се начин тя да се върне в дома си. Благодарение на десетки доброволци, които винаги се отзовават на наши кампании и благотворителни инициативи успяхме да съберем материали и всичко необходимо, за да бъде ремонтирано и обзаведено това жилище. Тя се върна там и прекара остатъка от живота си достойно и спокойно. За мен това е добрият край.
С Людмила Трифонова разговаря Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери социален | работник | Людмила | Трифонова
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!