Психологът Радостина Азманова: Възрастните са тези, които трябва да се намесят адекватно при тормоз в училище

"Има огромно значение дали насилието, което се упражнява, е целенасочено да нарани другия, не че детето е ядосано и не знае как да се защити и затова избухва или целта на това, което ще направи е другият да изпита болка, защото това са две различни неща. Много е важно родители, учители, специалисти, които стават свидетели да разберат преди да съдят детето кое от двете неща се случва", казва специалистът в интервю за stz24.com

 24.02.2021 17:27
Психологът Радостина Азманова: Възрастните са тези, които трябва да се намесят адекватно при тормоз в училище

Всяка година последната сряда на месец февруари е известна като Ден за борба с тормоза в училище. Познат е също и като „Ден на розовата фланелка". На този ден участниците носят розово, за да символизират своята позиция и неприемане на тормоза в училище. Сдружение "Самаряни" отбеляза този ден за шеста поредна година с "Предизвикателството". Екипът на Консултативно информационен център "Самаряни" и "Терапевтичната програма за деца за справяне с насилието" потърси 10 класни стаи, в които учат ученици от I-ви до IV-ти клас, готови, заедно със своите учители, да предизвикат себе си. Децата-участници трябваше да бъдат предизвикани да последват 10 начина, по които да покажат своето добро отношение към съучениците си, както и да предложат още 10 други свои идеи за жестове на добро отношение един към друг в тяхната класна стая! Разговаряме с Радостина Азманова, психолог в сдружение "Самаряни" по темата за насилието в училище.

Госпожо Азманова, КОЙ и ЗАЩО тормози децата в училище?

Ако питате децата, тях всички ги тормозят, казано с усмивка, разбира се, защото основната мисъл на повечето от тях е свързана с играта и забавленията, а ние като възрастни се опитваме да ги вкараме в някакви рамки, да ги накараме да правят нещо, което обикновено не им е толкова забавно и което считат към тормоз. Днешният ден е насочен не толкова към напрежението и гнева, които изпитват децата, когато възрастните им налагат адекватни граници, а към целенасочена агресия с цел другият да бъде наранен. И това се случва, както от страна на връстници, така и от страна на по-големи ученици. Не искам да кажа лошо спрямо учителския колектив, но някои от тях преподавателите предприемат по-рестриктивни мерки по отношение на децата, които мерки не би трябвало да съществуват. Основното, за което говорим днес, е тормозът между съученици, защо се случва и как да влезе в по-разумни граници, защото той няма как да бъде спрян изцяло.

В какво най-често се изразяват тези прояви на децата, как нараняват другите?

Стават все по-изобретателни в методите си на тормоз над другите, като започнем с обиди, заплахи, продължим с манипулация на учителите, изолиране от другите деца, настройване на останалите спрямо конкретното дете и стигнем до физическа саморазправа, която не е еднократен акт, а всекидневна атака, нещо, което се отразява изключително болезнено на тормозеното дете.

Как да се прекрати това, ако родители или учители забележат подобни ситуации?

Не децата са тези, които се намесват при такива ситуации. Ако "изкажат" другото дете на госпожата, ще бъдат хубави в нейните очи, но пък ще си развалят отношенията с класа. Не бива да ги поощряваме да си мълчат, нито да ги укоряваме, ако не проявят някаква инициатива. Възрастните са тези, които трябва да се намесят и по адекватен начин да разговарят с детето, което е тормозено и това, което упражнява някаква форма на насилие. Ако едно дете упражнява тормоз, това означава, че то самото има нужда да бъде в по-властна позиция. Може да означава, че в друга ситуация, например в семейството, не е в такава и училището е мястото, където може да командва, да контролира, да чувства сила. Затова казвам, че трябва да се подходи адекватно и с разбиране, защото всяко агресивно дете обикновено става такова вследствие на нещо. Ние, като възрастни, култивираме тази агресия да върви в социално приемливи форми или да се трансформира в нещо градивно. За съжаление, има родители, които не разбират това и мислят обратното, те или наказват много децата или не им поставят никакви граници. Това води до следното: детето мисли, че има право над другите и това си проличава.

Дистанционното обучение не намали ли проявите на тормоз в класните стаи или пък ги засили в интернет?

Със сигурност това, че физическите децата са отделени едно от друго намаля възможността за физическа саморазправа. Това обаче не намалява импулса на тези деца, които имат нужда да го изливат да се пренасочи към кибертормоз и вероятно това ще става още по-голям проблем. Образно мога да го нарека така: тормозът се измества от тялото към виртуалното пространството, което е еднакво болезнено и еднакво голям проблем. Децата прекарват изключително много време в социалните мрежи. Въпреки ограниченията за възраст на някои платформи, те намират начини и имат профили, което създава предпоставки за такъв тормоз - за публикуване на снимки, за изнудване. Всичко, което правят, е на показ в тези социални мрежи и е много лесно за някой, който желае да се възползва, а това може да доведе до сериозни психически последствия.

Сблъсквате ли се с подобни случаи в практиката си?

Децата, които идваха до последно при нас, тъй като бяха наложени ограничения заради пандемията,страдаха физически или бяха в ролята на "тормозителя". Това, което се случва и с двете страни е едно и също - страдание, едните го изразяват навътре, а другите навън, т.е. eдните упражняват насииле, а другите го търпят. Истината е, че има нещо в техния живот, което създава напрежение и те не могат да понесат това, което се случва. Няма определена възраст за тези прояви. Децата няма как да знаят кое би наранило другия и кое не. От нас като възрастни зависи да не им даваме примери и възможности как да го направят, но за съжаление се случва обратното.

Имате предвид домашното насилие?

Със сигурност то оказва влияние, но не е единствената причина. Дори в семейства, в които никога не е имало насилие, това не означава, че детето няма да прояви агресия, че когато е ядосано и не знае как да реагира то ще използва някаква агресивна реакция. Има огромно значение дали насилието, което се упражнява, е целенасочено да нарани другия, не че детето е ядосано и не знае как да се защити и затова избухва или целта на това, което ще направи е другият да изпита болка, защото това са две различни неща. Много е важно родители, учители, специалисти, които стават свидетели да разберат преди да съдят детето кое от двете неща се случва.

Все по-често специалистите от Кризисен център "Самарянска къща" попадат на случаи на деца, които оказват тормоз или са станали жертви на такъв сред свои връстници, в училищната си среда или в семейството си. В отговор на тази тревожна тенденция гражданската организация разширява обхвата на услугите, предоставяни на лица, пострадали от насилие. В рамките на Консултативно-информационeн център "Самаряни", разкрит през октомври 2017 г., стартира разработването и прилагането в практиката на цялостна Терапевтична програма за работа с деца за справяне с насилие, която включва провеждане на терапевтични групи за деца  "Изиграй насилието!" и специализирани занятия по превенция - "НЕнасилие в моето училище!". Цел на програмата е превенция на насилието в училищата, а една от основните й задачи е повишаване на информираността и развиване на системни умения у децата в училищна възраст за разпознаване и справяне с агресията и насилието, както и стимулиране на активното им участие в противодействие на тормоза и насилието в училищна среда. Използват се различни игрови и рисувателни методи и ролеви техники, включително психодрама, които да провокират децата към разбиране на собствените чувства и емоции и активно да развиват подходящи позитивни стратегии за справяне с ежедневни стресови ситуации.

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.

Има такъв народ


Маркери училище | деца | тормоз | възрастните | розова фланелка | сдружение "Самаряни"

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори