Председателят на Националното сдружение на сираците в България Слави Михайлов се срещна днес с директорите и възпитаниците на Домовете за деца, лишени от родителска грижа "Теофано Попова", "Мария Терезия" и "Българка". Поводът за срещата е обявеното предстоящо закриване на домовете и преместване на децата в центрове за настаняване от семеен тип. По-късно Михайлов проведе разговори и в Община Стара Загора.
Господин Михайлов, Вие се ангажирахте лично със съдбата на децата от социалните домове в Стара Загора по казуса с тяхното преместване. Каква е ситуацията в момента?
Вчера получих сигнал от деца от социалните институти на територията на Община Стара Загора, които сигнализират и молят да получат подкрепа относно това да не бъдат закривани домовете им на 1 януари 2021 година, тъй като на 2 декември представители на дирекция "Социално подпомагане" в Стара Загора са ги посетили и са им съобщиили, че от първи януари тези домове трябва да бъдат закрити, а те да бъдат разпръснати в различни центрове за настаняване от семеен тип.
За колко деца става въпрос и на каква възраст са те?
Общата бройка е 23 от трите социални дома, на възраст от 12 до 19 години. Има четирима абитуриенти от тези домове и им предстои успешно да завършат учебната година. Това, което ми направи впечатление от разговорите ми с децата е, че те имат успех над 3,40, което е показателно, че с тях се работи добре. Тъй като аз самият съм израстнал в домове, впечатлих се и от благоприятните условия в домовете, в които се отглеждат. Това, което виждам като още един проблем е, че в единия от социалните домове има три двойки брат и сестра, а в друг са настанени двама братя и една сестра. За мен звучи супер безумно и това е в противовест с националните политики по закрила на детето тези деца да бъдат разделени.
А те ще бъдат ли разделени, каква е вашата информация?
По първоначална инфромация - да. От горещия опит, който имам от други подобни казуси в страната,отделите "Закрила на детето" не гледат интереса на децата да са заедно, има такива примери, които мога да посоча с факти.
Вие разговаряхте с тези деца в предиобедните часове, вероятно изпитват огромни притеснения?
Психологически са изключително притеснени. Преди малко, на разговора със зам.-кмета на Община Стара Загора госпожа Иванка Сотирова и д-р Антония Тодорова, ръководител на дирекция "Здравеопазване и социални дейности", обсъдихме това и стигнахме до общо мнение, че с тях трябва да се срещне психолог, защото са наистина травмирани от случващото се. Не може да живеят толкова години в тези домове и някой да им каже, че след 15-20 дни трябва да ги напуснат и да бъдат разпръснати. Забелязах и друг проблем: по-голямата част от децата имат контакт с биологични близки и роднини, които са в Стара Загора. По закон тези деца не могат да бъдат откъсвани, напротив, държавата и институциите трябва да работят в посока децата да бъдат извеждани от институция в институция и връщани в биологичната среда. Не останах с впечатление, че има такъв процес на работа от страна на отдел "Закрила на детето". Попитах децата дали през последните месеци са посещавани от социален работник или представител на отдел "Закрила на детето", който да ги подготви за евентуално извеждане от институция, да разговаря с тях, да чуе техните желания и т.н. Те отговориха, че са поставили въпрос пред социалните на 2 декември какво ще стане с образованието им, отговорено им е, че образованието не е приоритет, а извеждането. Това ме провокира да търся подкрепа от Община Стара Загора.
Срещнахте ли подкрепа, излизате току-що от среща в Общината?
Категорично, удовлетворен съм от разговора, който проведохме чисто човешки. Зам.-кметът Сотирова, госпожа Антония Тодорава и кметът Живко Тодоров, с когото също водя интензивни разговори, тъй като е под карантина, и тримата са за това децата да останат до края на учебната година, за да я завършат успешно. Дванайсетокласниците не могат по закон да сменят училищата си, а не е помислено в тази посока. В 14 часа предстои среща с представители на дирекция "Социално подпомагане" и ангажираните с казуса институции да координират взаимно действията си. Намерението на Община Стара Загора е децата да останат в домовете до края на учебната година. Приет е бюджет за тези институции, така че проблемът относно това как ще се издържат не е финансов. Доколкото знам вървят разговори между кмета Живко Тодоров и социалният министър Деница Сачева да се измисли механизъм, по който да се реши казусът.
Истината е, че лично аз се сблъсках с подобна ситуация с друг дом. Той бе в друго населено място. Кметът на Общината каза, че няма нищо против домът да продължи да съществува. Домът трябваше да бъде закрит през януари, но това се случи в края на учебната година, така че има подобна практика.
Как си обяснявате всичко това?
Действат чисто чиновнически, което е безобразие за мен. В случая "Закрила на детето" влиза в ролята не на защитник на децата, а в ролята на защитник на едни национални политики по деинституционализация на социалните домове, закриването им и преместване на децата. Отварям една скоба, аз самият съм израстнал по социални домове. Подобни действия на отделите "Закрила на детето" и дирекциите "Социално подпомагане" ме връщат в детските години, когато бях местен от едно място на друго, без да ме питат искам или не искам, какво искам да уча и така нататък..
Как се чувствахте тогава?
Ужасно, тази бе причината вчера да променя посещението си към Плевен и да тръгна веднага за Стара Загора. Тези деца имат нужда от силна подкрепа.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Михайлов | Слави | детски съдби | домове за деца
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!