Първоначално всички коли са имали една обща конзола на задните си брони и всички светлини са били червени, като водещи са били стоповете. Но това, все пак се случва около 20-те и 30-те години на миналия век.
В края на 50-те години, именно в САЩ, комитет на Американската асоциация на автомобилните производители излиза с доклади и анализи, че жълтите мигачи значително биха улеснили визулното различаване на сигнала. В Европа, този анализ се приема и се пристъпва към мерки, в които е наредено автомобилите да имат жълти или бели мигачи отпред и само жълти отзад. В САЩ това решение е леко изменено - само жълти отпред и жълти и червени отзад.
В резултат на това, производителите се възползват, защото реално цената за многоцветен компонент е по-висока и така постигат икономическа изгода при производството на стопове с червени мигачи.
Има изследвания, че с над 5% видимостта на жълтия мигач е по-добра, но това не се приема като условие за промяна на наредбите в САЩ.
Друга, още по-важна причина е, че още през 50-те години, крушките са увреждали пластмасата и наредбите гласят корпусите на всяка светлина да не са по-малки от 50 квадратни сантиметра. Разбира се, днес пластмасите са с много по-голяма здравина, а и осветлението не произвежда температури способни да увредят цялостта на фаровете, но Националната администрация по безопастност на движението по пътищата в САЩ не намира основателни причини да редактира текстовете в наредбата към производителите.
Разбира се, вносните коли са изключения.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери години | коли | жълти | червени | мигачи
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!