В Регионалния исторически музей в Стара Загора от днес се провежда двудневна национална научна етнографска конференция "Жената - пространства и граници в живота й". По-рано днес свое проучване представи доц. д-р Евгения Иванова от РИМ - Стара Загора: Акценти от живота на старозагорката – от „В Ески Загора положението на жената е още в цялата примитивност на българските обичаи“ до „Жената - труженичка, общественичка, майка“ обществен образец на еманципирана жена.
Доц. Иванова, какви са акцентите във вашието проучване, което е свързано с пространствата и границите в живота на дамите от Стара Загора през миналото?
Моят доклад представя един общ преглед как се развива старозагорката от средата на 19 до средата на 20 век, какви са границите и пространствата, в които може да се движи и живее, как се променят и какви стават по време на социализма.
Това, което е най-любопитно е, че в средата на 19 век жената е зависима изцяло от мъжа и нейното пространство е най-вече домът и отглеждането на децата, тя може свободно да излезе на улицата, да побъбри със съседките, но не може, например, по това време, сама да отиде на пазара или да се занимава с някакъв занят. Може да отиде в черквата със своя съпруг. Този начин на живот започва да се променя през 70-те години. Имаме първите учителки, които са завършили своето образование в Русия и Сърбия. Първото женско дружество е основано през 1886 година, старозагорката вече има възможност да работи в това дружество, но тук става дума едва за няколко отделни жени, които се изявяват на това поприще.
В първата половина на 20-ти век, нещата са доста по-различни. Макар и бавно и трудно да се променят нравите, жената е не само домакиня, имаме много повече жени с образование - лекарки и учителки. Учат в чужбина и се връщат с наученото тук в България, имаме в тези години жени, които практикуват различни занаяти. В по-бедните слоеве жените работят в тютюневите фабрики най-вече. Жената може по-спокойно да ходи на различни места в града, с мъжа си посещава балове и вечеринки, има и пространства, които не са за нея...
Кои са "забранените територии" в тези години, къде не може да ходи старозагорката?
Не ходи сама в кафенета и кръчми, това е мъжкото пространство. Във втората половина на 20 век, когато е социализмът, жената е равна на мъжа, тогава тя не е само майка, но и труженичка, герой на социалистическия труд. Работи в индустрията.
Освен че е отдадена на работата и на семейството, има ли тя свое място в културния живот?
Любопитното е, че първата жена почетен гражданин на Стара Загора е Ружа Делчева, която е заслужил артист. Преди това за почетен гражданин е обявена Валентина Терешкова, но тя не е старозагорка. Първата жена кмет през 1951-52 година е Минка Стефанова.
По време на социализма тази равнопоставена жена, няма достъп до две области, които съм открила досега. Тя не може да е униформена - военна и да работи в милицията, позволено е да бъде администратор. Това е за старозагорката в този момент. Няма и нито една жена, която да е била директор на производствено или друго голямо предприятие.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | жена | средата | граници | какви | пространства | Регионален исторически музей | социализма | доц. д-р Евгения Иванова
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!