Всички помним трепетите, свързани с първия ден в училище. Помни ги и старозагорският депутат Георги Гьоков.
„Трябва да е било през далееееечната 1967 година. Тогава на 6 години, на 15 септември прекрачих прага на Основно училище „Йордан Йовков“в село Трояново, миньорския център. Баба ми ме гледаше, тъй като родителите ми работиха в „Мини Марица изток“, но на този топъл и слънчев ден цялото семейство – мама, тате, баба и дядо, тържествено ме изпратиха. Тате, бог да го прости, постоянно щракаше с фотоапарата и запечата незабравими моменти. Може би за това е жив споменът ми за първия учебен ден. Бях горд и развълнуван, че вече съм голям, че отивам на училище. Бях, разбира се, облечен в стандартната, красива ученическа престилка, шита по поръчка”, разказва депутатът.
Спомня си, че на първия учебен ден е бил „малко затворен и притеснен”, въпреки, че много от децата е познавал. „Имаше тържество, с приветствия от директора, от по-големите ученици, музика и училищни песни. По-късно ни заведоха да си видим стаите (всеки клас си имаше собствена стая), наредиха ни на чиновете (по двама), всичко за мен беше ново, хубаво и интересно”.
Година, две по - късно родителите на Георги Гьоков сменят работа и той продължава образованието си VІІ Основно училище „Вела Благоева“. А от там има много - и приятни, и неприятни спомени.
Разбира се и до днес си спомня името на първата си учителка - другарката Костова (малкото й име е Тонка). „Тя беше най-добрата в училището. Имам само хубави спомени за нея - търпелива и мила. Наред с добротата имаше и нещо много аристократично в тази жена. Научи ни да сме добри”.
„Всеки от нас е имал любим учител и вероятно той е сложил най-силния отпечатък в живота му. Независимо колко си голям, щом си ученик, училището става твой втори дом. И още от много малки, от първия учебен ден, ние израстваме под погледа на учителите. В началото са до нас в ученето, в игрите, а след това стават хората, които ни учат на дисциплина, на постоянство и следят за това да получаваме познания за света, за науката, за самите нас. Учителите са тези, на които в определени моменти сме се възхищавали и сме искали да приличаме, а в други моменти сме мразили по детски. Учителите са тези, които заедно с родителите ни са формирали представите ни за добро и зло.
Искам да благодаря на всеки един от учителите си! И ако бих могъл, бих ги прегърнал с двете си ръце и бих ги притиснал до себе си!”
Прекрасни са спомените на Георги Гьоков от ученическите му години.
„Спомням си за ученическите мантички (на по - ранен етап), за костюма и вратовръзките (на по - късен), с които ходехме на училище, имаше униформи за момичета и за момчета. Спомням си как ни проверяваха дали са ни изрязани ноктите на ръцете, дали имаме носни кърпички, дали сме с униформи.
Спомням си как сутрин преди първия звънец правихме гимнастика на двора. Спомням си за кръжоците, за викторините, за ТНТМ, имам даже награди, които пазя и до днес, защото дейно участвах в тях.
Спомням си как колективно бягахме от училище (не толкова често) и после курсовият ни ръководител ни наказваше с „каторжен“ труд. Ха-ха-ха – просто ни учеше на отговорност и на труд”.
С умиление депутатът си спомня за тържествените манифестации, особено на 24 май и за предшестващите ги тренировки. За спортните състезания между училищата. За малките еднодневни екскурзии и за "голямата" три, четиридневна екскурзия в края на всяка учебна година.
„Спомням си за задружния и приятелски ученически кръг. За породените приятелства, които остават за цял живот. Спомням си за учителите си! Ученическите години са най-прекрасния период от живота на всеки човек.
Георги Гьоков продължава да поддържа връзка с учители и съученици, но не така, както му се иска.
„Вече сме на възраст, всеки върви уверено по своя път, децата ни пораснаха, много от съучениците имат вече внуци. С годините връзките стават все по трудни.
Но тук се сещам да споделя нещо. Преди няколко дни от мой съученик научих телефона на нашата учителка по български език, която беше много млада тогава и ние бяхме един от първите й випуски. Всички ние изключително много я обичахме и уважавахме. Но после всеки тръгна по своя път и някакси изгубихме връзка. Тя се е преместила в друг град. Сега се настройвам да й се обадя по телефона и да си уговоря среща с нея, и да се отдадем на спомени – хубави спомени. Смятам, че ще е доста вълнуващо, разказа депутатът.
Като любим предмет в училище той определя историята.
„Това, което мога да споделя от моите ученически години е, че съм бил с различни пристрастия към отделни предмети, нищо по различно от всички останали предполагам.
А кой ми е любим предмет? Може би много фактори са ми повлияли – родители, учители, прочетените книги. И сега, сигурно ще Ви изненадам с отговора, но не е „физическо“. Въпреки, че съм спортна натура и живеейки на Аязмото, и близо до стадион „Берое“, и всеки ден съм бил отдаден на спорта – лека атлетика, хандбал, традиционния за старозагорци бадминтон, мога да кажа, че любимият ми предмет в училище винаги е бил „история“. И въпреки, че животът ми се разви в друга посока – техника и машиностроене, аз винаги съм харесвал „историята“ и съм мечтал да бъда археолог.
Ех, сега по-малко или по-много съм политик, но до ден днешен се интересувам от история. Най-вече от българската история. И не ми дава мира факта, че от велика държава назад във времето сме стигнали до днес, когато ни управляват чужди сили, не в интерес на българите.
Да бъдат здрави и да постигат успехи, е пожеланието на депутатът Георги Гьоков към бъдещите ученици.
„На учителите искам да кажа, че те са хората, които ще оставят трайни следи в душите и в живота на своите ученици, затова нека им дадат цялата си доброта и човечност, всеотдайност и топлота. Да знаят, че занимавайки се с това добро дело и водени от желанието заедно да вървят по пътя на познанието ще оставят значима следа след себе си.
В първия учебен ден нека всички деца изживеят по много красив и вълнуващ начин новите училищни трепети и да ги топлят само хубави спомени!
На добър час!”
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | Георги Гьоков | ученически години
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!