На 18 януари православната църква почита свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. в Александрия. Родителите му - бедни християни - го оставили да служи в църквата по личната препоръка на архиепископа на Александрия св. Александър. Веднъж св. Александър видял от прозореца си деца да играят на „кръщаване" и бил силно впечатлен от момчето, което кръщавало. Малкият Атанасий изпълнявал ритуала съвсем като истински свещеник и все още не подозирал, че това ще прави и занапред, ще получи високо образование, ще развие бляскави способности. Животът му преминал в борба с останалите вери. Особено разпространено било тогава вярването, че Христос е по-нисш от Бога, защото е сътворен, има начало във времето. По време на Първия вселенски събор се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Последвали петнадесет години изгнание. Като изгнаник написал трудовете „Против езичниците", „Против арианите", „За въплъщението на словото", „За Светата троица и за Светия дух", „Житие за св. Антоний Велики", прекрасни проповеди и послания, тълкувания на много книги от Светото писание. Свети Атанасий умрял на 2 май 373 г. и на този ден има отделен празник (Летен св. Атанас).
На 18 януари църквата чества светеца заедно с архиепископ Кирил. Двамата спасили християнството от арианството и несторианството. Култът към св. Атанас и към неговия „събрат" аскет и пустинник св. Антоний се разпространява широко през IV и V в. и това проличава по многобройните църкви и манастири, носещи имената им.
Изобразяват св. Атанасий, благославящ с дясната си ръка и държащ затворено Евангелие в лявата, понякога заедно със свети Власий.
В народната митология свети Атанас, наречен Безсмъртни, е господар на зимните студове, ледове и снегове, на зимните облаци и ветрове. Ветровете държи заключени в една пещера, а зимните облаци и мъгли са опашките на страшни змейове, с които те пият вода от езера и реки и грабят момите от хорото. През зимата вихрушките и бурите владее св. Атанас. През лятото - св. Илия. Те са колкото различни (празнуват се в средата на двата най-различни сезона), толкова и обвързани в един общ повелител на природната стихия. Затова денят на единия светец бележи средата на зимата, на другия -средата на лятото. Според поверието на Атанасовден („сред зима") зимата тръгва да си ходи. Обръща я сам св. Атанас, възсяда коня си и по копринена риза изкачва върха на планината, откъдето вика гръмогласно: „Иди си, зимо, да дойде лято!"
Друго поверие е, че светецът забожда главата си в земята и така я затопля. При всички случаи се смята, че на Атанасовден денят нараства, „колкото скача 3-годишен елен".
В житийната литература светецът е описан като победител чрез словото си. В народната - като мекушав и кротък старец, който стига до познание по криволичещите пътища на заблуди и търсене, като митичен ездач закрилник, като сприхав пастир. Народът ни е изваял и друг, по-поетичен образ на този светец - грамаден конник с висок калпак, страховит митичен ездач, който в полунощ обикаля селото, пази го от демони и болести. Понякога св. Атанас е изобразяван като митичен пастир - персонаж, свързан с дивата природа, с неусвоеното от човека пространство. Той затопля времето и подготвя пролетната сеитба, но изисква да му се поднесе в знак на почит курбан като на св. Георги.
Според народния израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка повежда". Завършва един дълъг празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат посветителски елементи, свързани са отново с гадания за брак и промени.
Който не е успял да заколи на Коледа прасе, може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа.
Свети Атанас се приема като християнизирана версия на небесния зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и аязмата*, свързани с празничния танц на нестинарите. В някои райони срещу Атанасовден на открито, в параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет.
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, следващата зима ще започне рано. Колкото е дебел снегът на Атанасовден, толкова плод ще даде лятото.
Имен ден имат Атанас, Атанаска и производните им.
Маркери Атанасий | зимата | средата | времето | Затова | Атанас | зимните | лятото | Атанасовден | митичен
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!