На днешния 4 април, професионален празник на психолозите, "САМИ ВКЪЩИ С-19" ви предлага среща с проф. Мирослава Петкова. Тя е клиничен психолог, психотерапевт, завеждащ катедра „Медицинска психология“ в Медицинския факултет на Тракийски университет. Преди дни проф. Петкова заяви пълна готовност за психологична подкрепа и консултации на студенти и служители на Тракийски университет за периода на извънредното положение във връзка с пандемията с COVID-19. Консултациите се провеждат по Skype вторник и петък от 15:00 часа, след предварителна уговорка на skype-връзка: petkovaa.
Проф. Петкова, как се справяте със социалната изолация?
Социалната изолация се дефинира като състояние, в което човек е физически изолиран от социални контакти. Например, поради здравословни или други причини прекарва времето си вкъщи, без достъп до обществени места и дейности с други хора. От няколко седмици всички ние сме поставени в положение на социална изолация, поради извънредното положение, наложено от глобалната пандемия с COVID-19. Трябва обаче да разграничим понятието социална изолация - обективна откъснатост от обществото, от понятието „самота“, което е субективно и всъщност представлява истинския риск за здравето. Човек би могъл да се чувства самотен дори и когато се намира сред множество други хора. Самотата е нашето вътрешно преживяване, че сме сами, че не получаваме разбиране и подкрепа. Има много данни от съвременни изследвания, които показват, че самотата е рисков фактор за преждевременна смърт, както и за редица здравни проблеми като сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, тревожност, депресия. В този смисъл, отговорът ми е, че приемам социалната изолация доста добре и не се чувствам самотна.
Свиква ли се лесно да се стои вкъщи, когато ежедневието е било динамично?
Бих казала, че ежедневието ми и сега е доста динамично. Имам лекции със студентите си и доста работа с тях – поставям им задачи, проверявам ги, обсъждаме техния напредък. Опитвам се да ги подготвя да разсъждават научно за психиката и от там да се научат да разбират по професионален начин поведението и преживяванията на хората. Общувам със семейството си и правя още доста неща вкъщи.
Разкажете как преминава един ваш ден най-общо и как успявате ли да се "опазите" от страховете за COVID-19?
Дните ми преминават забързано, имам доста задачи всеки ден. Не се стремя да се „опазя“ от страховете, а се опитвам да ги приема и евентуално да се подготвя. Разбира се, подготовката е доста трудна при толкова много неизвестни в настоящата ситуация. Загрижена съм най-вече за последиците от пандемията върху света. От друга страна, може би промените, които ще настъпят няма да са само негативни. Може би някои неща ще станат по-добри. Все пак, за да имаме възможността да преживеем промените и да се насладим на един още по-добър свят, трябва да сме живи. Това ме подсеща да кажа на всички: Следвайте препоръките на държавата, пазете се и пазете хората около вас. Те са ви много нужни!
Защо е важно да сме отговорни и да спазваме ограничителните мерки?
Няма нужда да повтарям, че спазването на социална дистанция ще ограничи инфекцията. За мен, като психолог е по-важно да подчертая, че социална дистанция не означава непременно самота. И за да избегнем самотата, която е всъщност по опасна за нашето здраве и дори за живота ни, трябва да се грижим за другите. Техният живот е почти толкова важен, колкото и нашия собствен. Ние сме социални същества и не можем без другите.
Вие обявихте готовност за психологическа подкрепа, какво ви провокира към този жест?
Аз съм психолог, това е моята професия и може би най-добрият начин да съм полезна.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери други | неща | психолог | доста | вкъщи | социална | коронавирус | изолация | проф. Мирослава Петкова | динамично
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!