Пълният с деца двор на 11-то ОУ „Николай Лилиев“. Всички носехме букети, първолаците се оглеждахме и ослушвахме леко уплашено. После звънецът и прекрачването на прага. Запознахме се с класната ни и помежду си. Помня, че силно впечатление ми направи физкултурния салон и особено шведската стена. Нямам идея защо. Такива са спомените на журналиста Желязко Динев за първия учебен ден.
И днес с усмивка си спомня две имена - Екатерина Димитрова и Йорданка Панева. И двете изключително отдадени на работата си, искрени, човечни и истински, дали му първите стъпки в образованието.
Трудно му е да определи кой е учителят, оставил най-голям отпечатък в живота му.
„Или ще трябва да изброявам много, или да спестя имена, за да няма сърдити. Няма как, обаче, да пропусна въпросните 2 учителки и Христо Петков по физическо от 11-то, както и Пейчо Мирев, Златка Тодорова, Татяна Миткова, Таня Ралева, Пенка Арабаджиева, Румен Камбуров – лека му пръст, от Търговската гимназия. Дано не пропускам някого и да не ме гледат лошо, въпреки че вече няма как да ме привикат на дъската”.
Като най-прекрасното и безгрижно време Желязко Динев определя ученическите си години. Времето, към което често се обръща с носталгична усмивка.
„Време, в което с помощта на родителите ми и учителите ми се изградих като характер, научих се, че преди всичко трябва да бъдеш уверен в себе си и да държиш на думата си. Време на ценни приятелства, първи любовни трепети, разочарования и спортни успехи. Време на безкрайни игри и забавления, до които, за съжаление днешните деца рядко се докосват. Време на безсънни нощи по време на лятната ваканция по селата. Време на филии с лютеница, прясно сладко от смокини и топъл хляб от селската пекарна, риболов с пръчки от черница, футбол на пръстта... Оставаше време и за уроци, и домашни, разбира се. В интерес на истината бях доста добър ученик, макар че, признавам, не полагах свръх усилия за оценките”, разказва Желязко Динев. Той продължава да поддържа връзка с някои от учителите си. Присъствал е в часовете им в училище. А с някои от съучениците си е изградил най-истинските и ценни приятелства. Сигурен е, че може да разчита на тях при всякакви ситуации и обстоятелства.
Български език, география и разбира се – физическо. Това са любимите предмети на Желязко Динев. Играл е в отборите по хандбал, футбол, волейбол и тенис на маса.
На бъдещите първокласници пожелава да са здрави, за да сбъдват целите и мечтите си. Да се доверяват на своите учители и да бъдат гордост за своите родители. Да трупат знания и съответно да получават много шестици в бележниците. Да се радват на детството в цялата му прелест.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | първи учебен ден | ученически години | Желязко Динев
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!