Ивелина Георгиева с гордост си спомня за своя дядо. Той е участвал в строежа на Паметника на Бузлуджа и е бил изключително трудолюбив човек. Седем години от живота на Петър Тодоров Атанасов остават на върха. Пряк ръководител му е бил полковник Костадин Заманов, известен кадрови офицер, а по онова време дядо Петър е ръководeл няколко роти.
„Първоначално са ги возили с автобуси до върха, а по-късно изграждат спални помещения“, разказва какво е научила от дядо си за строителството на монумента Ивелина. Качествата на дядо й са били забелязани лично от легендарния генерал Делчо Делчев, който бил впечатлен от честността, всеотдайността, трудолюбието и професионализма му.
(Дядо Петър е мъжът с цигарата)
„Веднъж, съвсем случайно, попаднахме в обновената хижа "Еделвайс", която не е много променена като екстериор и интериор, но е изцяло реновирана. Запазени са стълбището с месинговата обковка, което помня много добре, защото дядо ми ме водеше често там. Тогава постройката я използваха за столова и спалня за строителите на този паметник, а впоследствие изградиха резиденция за първия партиен ръководител. Помня декоративните тавани, които са изработени от цяло дърво и веднага се сещам за невероятната си среща с майстора на тези орнаменти от национално и световно известната Тревненска школа – Мустафа. С него се запознах при посещението си в реновираното сега училище, преобразено в семеен хотел в с. Кос, Момчилградско. Той вече е пенсиониран, но през годините е изградил бизнеса си – завод за интериорни врати, благодарение на съприкосновението си с монумента, с резиденцията, и с творческото си присъствие на заветния за социалистическата доктрина връх.Той лично ми разказа за сложната задача по оборудването с подходящи национални декорации, с които е обсипана тази перла на върха“, споделя старозагорката.
Подобно на Мустафа историята и на нейния дядо след строежа на Паметника също се развива интересно. От ръководител на роти в Строителни войски той се превръща в частен предприемач.
Дотогава обаче трудовата му дейност е свързана с редица емблематични строителни обекти. Участва в строителството на старозагорските жилищни комплекси „Звезда“, „Орбита“ 1 и 2, в Приморско – комплексът "ММЦ" и други обекти в страната. Награждаван е многократно като дългогодишен служител в Строителни войски.
След промените е стъклар и бояджия, магазинер със собствен бизнес, занимава се с търговия с хранителни стоки и с ресторантьорство по Черноморието.
"Познавам дядото на Ива по-скоро в неговото поприще като стъклар през 90-те години. Тогава, в Стара Загора, работеше на спирката на Втора аптека в едно помещение. Давал съм му няколко поръчки и помня как бързо си вършеше работата, винаги бях доволен от работата", разказва съпругът на Ивелина Георги.
А тя продължава да върви по следите на отминалото време.
„Eдин ден, когато посетих бившата резиденция, сега хотел "Еделвайс", попаднах на помещение, което беше богато илюстрирано със снимков материал. Каква бе огромната ми изненада, та дори и сега се насълзявам, когато видях дядо ми на една от снимките със своята вярна строителна бригада“, разчувства се Ивелина.
Историята припомня още, че строежът на Паметника започва през 1974 година, открит е официално на 23 август 1981 година. В строежа участват тогавашните Строителни войски и доброволци-бригадири.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери паметника | Ивелина | Генерал | Бузлуджа | бригадир
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!