Повече от година той бе на първа линия в борбата за живот на заболели от Ковид граждани или с усложнения след прекаран такъв.
Признава, че въпреки близо 30-те си години трудов стаж като лекар и в медицината, не е свикнал със смъртта. Просто с нея не се свиква. Дори да е част от работата ти, загубата на човешки живот винаги е травма, независимо дали познаваш пациента или не.
А той познава много от пациентите си. И още повече от пациентите му познават него.
В последната си година е имал дежурства- дни и вечери, в които като „тегли чертата“, си е тръгвал с няколко дузини угаснали животи. Като равносметка.
„Правиш всичко по силите си, с колегите работим, „ бием“ се за всяка глътка въздух от пациентите ни, но често пъти водим неравна битка".
За изминалата Ковид година и три месеца опит с това „вироглаво и интересно вирусче“ стигнахме до медицински жаргон, в който да си казваме, с колегите: „харесали те вирусът, .. трудно е“.
Думите са след поредното 12 часово дежурство на един от малкото анестезиолози закритото преди дни, засега, Ковид отделение на казанлъшката Многопрофилна болница д-р Живко Чобанов.
За времето в отделението, в което се настаняваха най- тежките случаи, той и колегите му, са спасили стотици животи.
Отделно от това доктор Чобанов е и в отделенията, където колегите му и пациентите имат нужда от анестезиолог: било то за родилки, спешни операции или други наложителни интервенции.
Когато не е в Казанлъшката болница, е в Карловската.
Там също имат нужда от него.
Заради зулумите и недомислията в здравната ни система, специалисти с неговия профил са малко в страната. И не всяка болница, особено малките, могат да си ги позволят. А болни хора, с нужда от реанимация, има навсякъде.
Затова малките болници се налага да си търсят лекари от други места. Още повече, че анестезиологията става все по- трудна специалност и все по- малко млади анестезиолози остават у нас.
Макар в случая на д-р Чобанов да не е такъв- той има истински приемник и добър пример: неговата дъщеря е поела по стъпките му, но в голяма столична болница. Но .. не българска.
Анестезиологията става все по- дефицитна специалност у нас, казва медикът. Заради естеството на работа и дългия период на обучение, заплащането, неуредиците въобще в системата, карат младите лекари да търсят перспективна реализация и адекватно заплащане навън, казва медикът, за който дадената Хипократова клетва преди 30-тина години, тежи по същия начин и днес.
Времето и парите много променят хората. Но всичко зависи от хората.
Такъв е лаконичният коментар на анестезиолога на актуалните злободневни проблеми и срамове в сферата на здравеопазването.
Примери много: болница „Лозенец“, незаконните трансплантации, „Александровска“, източени пари, както и другите скандали в бяло, които хвърлят сянка върху професията.
Има хора и хора, отсича докторът между две поредни спешни позвънявания.
Признава, че има малко време за политика.
Но в същото време е категоричен, всеки гражданин следва да се интересува от ставащото, от политика. Да гласува, да има мнение, да е активен, защото „политиката е навсякъде и тя се интересува от всички ни“.
И защото „качествената медицинска помощ е освен много медицина и много политика. Основно политика“.
Затова д-р Чобанов без колебание отново е част от листата с кандидати за народни представители от 27 МИР – Стара Загора на ПП „ Републиканци за България“. Нов десен проект на куражлии и способни, на нови хора. Той е втори в листата на Републиканците, а това е признание за принос, качества, възможности. Кураж и способност.
Мотивите на лекаря с 30 годишен стаж да участва в изборите за 46-то Народно събрание като един от кандидатите за народен представител са безапелационни:
„Като лекар, моята мисия е да помагам на хората. Лекарите имаме мисия- да сме там, където е нужно с нашите знания и умения. Сега е такъв момент. Здравната реформа в България, във вида си, в който е сега, се нуждае от реформа. Считам, че с моя опит и опитът на колегите ми, мога да бъда полезен за това“, казва лекарят, върнал към живот хиляди хора.
Според медика от Реанимацията на МБАЛ Казанлък, „проблемите в здравеопазването се нуждаят от изключително сериозно внимание и държавна грижа по отношение на:
кадровия потенциал и възможността за кариерно израстване, изключително ниското стартово заплащане за младите лекари, както и принципно ниското заплащане на медиците, изтичането на кадри в чужбина, трудностите, свързани със специализациите на младите лекари, тоталната девалвация по отношение на образованието, свързана с обучението на новите медицински специалисти, както и входа за изучаване на медицината като дисциплина.
Хората имат нужда и право да бъдат лекувани и да получават качествена помощ, без значение дали това става в малка или голяма болница, при „големи“ или „малки“ лекари.
В медицината място за его няма, е друга теза на доктор Живко Чобанов, изстрадана и проверена в трудните моменти в работата.
Многото бумащина само вреди на медицината и качествената грижа за хората, убеден е медикът.
Д-р Живко Чобанов е уважаван лекар -анестезиолог от МБАЛ Казанлък и болницата в Карлово.
Възпитаник е на Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Казанлъчанин, на 56 години, който в малкото свободни от медицина часове, е отдаден на двете си любими жени у дома, все медици-съпруга и дъщеря. И на котката.
И на преходите в планината или излетите из красиви места на България.
Може да го подкрепите с № 21 в интегралната бюлетина,
Преференция 102
ЗА държава с правила!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери политика | болница | хора | Младите | Лекари | нужда | заплащане | Чобанов | колегите | медицината
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!