Ден на отворените врати провежда Обсерваторията и Планетариум "Юрий Гагарин" в Стара Загора. Поводът е Международният ден на авиацията и космонавтиката. Събитието е в партньорство с Института за космически изследвания и технологии при БАН – Филиал Стара Загора.
Доц. Стоев, кои са основните акценти в програмата за отбелязване на Международния ден на авиацията и космонавтиката в Стара Загора?
Използваме възможността да припомним на по-младото поколение, а и на възрастните, че този ден е знаменателен за нас. Ще има серия от лекции в Планетариума, свързани главно със съвременните астро-физични проблеми, от гл. т. на обикновения човек - как астрономията помага на нашия живот, не е тайна, че с развитието на технологиите, свързани с наблюденията, както на Земята, така и в Орбита са се развили цели отрасли от съвременната техника, която ни заобикаля, като се започне от цифровите апарати, компютри и др. Този ден е добър повод за това да припомним, че космонавтиката на практика е този съвременен дял от технологиите и иновациите в обществото, който концентрира в себе си всички отдели и раздели на съвременните науки и инженерно приложни дейности на цивилизацията, защото в Орбита вече се живее. Виждаме, че космонавти пребивават между 6 месеца и година в Международната космическа станция. Следващите амбициозни цели на космическите държави вероятно ще са да изградят цяло космическо село, където да се живее по-дълго време, вероятно там ще се раждат хора. Искаме да направим наша космическа платформа на Луната, от която не само да наблюдаваме Вселената, но Луната е пълна с полезни изкопаеми от една страна, би могла да стане поради малката си маса и размер идеалната космическа платформа, от която да стартират космическите мисии към следващите наши цели – овладяване на Марс, овладяване на спътниците на планетите гиганти и излаз в междузвездното космическо пространство на нашата галактика Млечен път. Надявам се сегашното младо поколение да го види, а за вашите деца сигурно това ще е нещо обичайно.
Отделно ще използваме телескопите на наблюдателната тераса да покажем Слънцето. В момента то се намира в 25 слънчев максимум и е доста гневно. Всеки ден наблюдавайки броя на слънчевите петна виждаме колко е голяма активността на Слънцето, което за нас е много интересно. Отскоро имаме нова апаратура за наблюдение на Слънцето. Това ни позволява да видим всичките му активни зони и е стъпка напред в развитието на нашата Обсерватория. Апаратурата, която пристигна от Канада ще ни дава възможност да транслираме изображението чрез специална камера на голям екран във фоайето. Това предстои да се направи и ще е за удобство на посетителите.
Над четири ученически групи са се записали за посещение – ще има лекции в Звездната зала, няма да оставим никого без отговор на неговите въпроси. Подготвили сме серия от филми, които носят духа на времето. Вчера се навършиха 44 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов. Този човешки подвиг не трябва да го забравяме. Той е пример за младежите, често каним Георги Иванов да бъде част от жури на конкурси и се удивлявам колко бистър и жив ум има и днес и как го гледат с възхищение младите хора. Ще покажем филм, направен през 1980 година и се надявам, че ще развълнува нашите зрители. Не можем да не отбележим българския принос в развитието на световната космонавтика, все пак през 1972 година сме 18-та държава, която изстрелва собствен прибор в Орбита около Земята и сме шестата държава през 1979 г., която изстрелва свой космонавт. Имаме двама космонавти и това е добър атестат за нас като нация и добър старт за следващите десетилетия, както и добър пример за младата генерация, че си струва да се вложат ум и сърце в това направление на съвременната технология. Точно това искаме да подчертаем в Дните на отворените врати, посветени на космонавтиката.
Къде е мястото на България върху картата на съвременната космонавтика и възможно ли е страната ни да изпрати още един космонавт?
Има такава идея. Вероятно тя ще се осъществи, след като светът малко се нормализира, защото чувате, че непрекъснато летят космонавти, но това го правят големите космически държави. Те имат ресурси, които далеч надхвърлят нашите. Най-лошото е, че очаквах, че след 20-та година на 21 век светът ще бъде обединен, но за съжаление по различни причини отделните космически държави започнаха собствени космически програми. Такъв е примерът с американската програма Artemis, в която България членува между другото. Това е една от възможностите да участваме в усвояването на Луната, Европейският съюз – Европейската космическа агенция има друга програма, Русия има трета, а Китай - четвърта. Надявам се това да се преодолее и онзи колективен дух да се върне отново. България само в такава среда може да прави тези космически усилия, които е правила до неотдавна. Ние и сега имаме такива възможности. Има частни фирми, които правят малки спътници, има хора, които със свои проекти участват в програми на Европейската космическа агенция, наши уреди летят на борда на Международната космическа станция, те са свързани главно с измерване на радиационния фон и радиационната среда, което е жизненоважно за живота и здравето на космонавтите в орбита, но това не е всичкото, което можем да направим. Надявам се, че близкото бъдеще ще ни постави отново в списъка на държавите, които са истински космически.
Монументът със спътник "България 1300" , който се намира в парк "Артилерийски" ще бъде официално открит на 30 април.
Стара Загора може ли да си възвърне космическата слава?
Може. Искат се усилия, една млада генерация, която да се посвети на това нещо, както са се посветили предците ни, защото този дух на новаторство го има още. Въпросът е да задържим младите хора в Стара Загора. В Обсерваторията съм забелязал, че при нас се обучава и възпитава едно поколение младежи, които избират астрономията и космическите изследвания за своя професия, но за съжаление не остават в нашия град и в България. Въпросът е да направим така, че да ги задържим тези млади хора тук. Имаме всички ресурси за това. Ние сме град, запазил доста добре промишления облик от недалечното минало, искат се много малки инвестиции, защото на практика в днешно време всичко е миниатюрно. Не са необходими някакви гигантски халета и съоръжения, а всичко е в рамките на малки лаборатории, които да произвеждат крайните продукти. Надявам се, че нашите връзки и на Изток, и на Запад ще дадат полезни ходове напред в това направление и така, както ние, когато бяхме 18-та космическа държава работихме с успек с тогавашния СССР, така и със САЩ, надявам се, че че политиката няма да попречи на ползотворно партньорство, от което да постигнем успехи.
ПРОГРАМА ЗА 11.04
11:00 ч. Публична лекция на тема: „Юрий Гагарин – Първият човек в Космоса”, посветена на живота и подвига на първия космонавт на планетата Земя.
12:00 - 14:00 ч. Популярни лекции в звездната зала на Планетариума, посветени на звездното небе и звездните конфигурации през пролетта, телата в Слънчевата система, светът на нашата галактика „Млечен път”, еволюция на Вселената и др.
12:00 – 14:00 ч. Наблюдения на Слънцето и слънчевата активност на наблюдателната тераса на Обсерваторията
14:00 ч. Публична лекция на тема: „Стара Загора и Космоса” за научните и технологични постижения на старозагорските учени в изследването на околоземното космическо пространство, Слънцето, планетите, кометите и други тела в Слънчевата система.
15:00 – 16:30 ч. Прожекция на научно-популярни филми, посветени на полета на първия български космонавт Георги Иванов, българския спътник „България 1300” и др.
17:00 ч. Закриване на Деня на отворени врати в АОП ”Ю. Гагарин”, посветен на 12 април 2025 г. „Международен ден на авиацията и космонавтиката“.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери година | космическа | Стара | Загора | България | държава | хора | космически | космонавтиката | Надявам | доц. д-р Алексей Стоев | Надявам се в близкото бъдеще | България да е отново в списъка на космимеските държави
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!