На очарователния празник Цветница ще ви срещнем с едно слънчево момиче с красиво име. Тя е Камелия и рисува прекрасно. На 27 години е, студент в Нидерландия. Учи как да се създават иновативни медийни продукти. Преди да поеме по пътя на чуждестранното образование завършва ГПЧЕ "Ромен Ролан" в Стара Загора.
Камелия, ще създаваш иновативни медийни продукти, как избра точно тази специалност?
Реших да съчетая двете мои страсти: едната е правене на уеб страници, а другата - рисуване, в едно и реших, че тази специалност е перфектна, защото ги обединява.
Колко време ти остава до края на обучението?
Сега пиша дипломна работа и след нея е нужен стаж за 3 месеца. На финалната права съм и се надявам всичко да бъде наред.
Откога рисуването е твоя страст?
От много малка. Майка ми е опитала да ме запише в художествена паралелка още в първи клас, но за съжаление са я закрили в последния момент, и така прекъснах с рисуването. Реших да се върна към това хоби, след като завърших "бакалавър". Изненадващо нарисувах една картина и начина, по който видях как тя оживява, ме вдъхнови да продължа да се занимавам с това. Така започнах да ходя на уроци по рисуване при местна художничка, но когато започна пандемията спрях и оттогава гледам уроци по интернет.
Кой "оживя" чрез първата ти картина?
Ерика Баду – с графика, с молив, тя е музикант, много дива, къдрава. Това, което ме впечатли най-много бяха нейните очи, тогава разбрах точно как се рисуват очи, те ме погледнаха и вдъхновиха.
Какво най-много обичаш да рисуваш?
Най-много обичам да рисувам портрети и жени..
Защо точно това?
Наистина нямам представа. Истината е, че Ерика Баду я нарисувах при моята госпожа по рисуване. Тя ме помоли да нарисувам нещо, а аз й отвърнах, че нямам желание да рисувам стомни. Тя ми даде едно предизвикателство. Каза, че ако нарисувам череп и е достатъчно добър, ще ми позволи да започна да рисувам лица. Така започна всичко, може би е по-достъпно, по-лесно, по-вдъхновяващо, по-познато, преживявам тази емоция като дама.
Какво най-трудно се рисува в едно женско лице?
Най-трудното е може би да пресъздадеш характера на даден човек, защото всеки е индивидуален. Рисувала съм и момчета, дори съм правила обложка на албум на музикална група от Стара Загора. Това беше едно голямо предизвикателство.
Всъщност ти пресъздаваш реални образи?
Използвам реални образи, но до един момент, след това влагам от себе си. Искам самата структура на лицето да я видя, защото всеки човек е уникален. Давам свобода на ръката и каквото се получи. Понякога рисувам много бавно, друг път с голям замах. Трудно е да преценя кога трябва да спра.
Не те ли вдъхновява пролетта, например, за да нарисуваш един пейзаж?
Естествено, много ги харесвам, но не съм рисувала. Понякога рисувам сънищата си. Веднъж бях сънувала бял тигър в лавандулово поле и го нарисувах. Получи се интересно. На мен лично ми беше много любопитно какво ще се получи накрая - прекрасна рисунка и то само за час.
На морето би ли рисувала?
Рисувала съм на морето. Имам една картина с медузи наплажа, имам малко залепен пясък. Рисувам навсякъде. Сега правя една нова колекция от картини, които са цветни, използвам моливи, пастели и водни бои. Интересно е, защото пак са жени, ще бъде серия от 20 дами. Наскоро ми подариха едно блокче с 20 листа, реших, че всяко трябва да е нарисувано. В момента са готови 4. Надявам се до края на следващия месец да са се получили всичките.
Искаш ли един ден да подредиш в изложба твоите картини?
Да, много искам. Досега съм участвала в една много малка изложба в Къщата на архитекта в Стара Загора. Залепих повече от две картини на стени в града с 2-3 приятели около мен, получи се нещо като "частна" изложба.
Какво е мнението на твоите познати и приятели?
Много ме подкрепят. Особено семейството ми, те обожават моите картини. Мама, леля, дядо, братовчедите ми, баща ми, приятеля ми, всички много се радват. Искам да благодаря за подкрепата на Кики и на всички мои близки приятели.
С теб се познаваме от времето, в което беше на стаж в ТВ Загора, където ти се справи отлично. Би ли работила в сферата на журналистиката?
Това, което уча, би позволило, но повече ми се иска да работя зад кадър, да създавам уеб страници, защото понякога хората се ужасяват, когато видят човек с микрофон. Може би това беше най-трудното нещо, с което се сблъсках по време на този стаж, за който припомняш. Някой ден може и към това да се завърна, но в момента съм тръгнала в по-различна посока - пак свързана с медиите.
Как ти се струва медийният живот в страната, следиш ли го?
Да, следя какво се случва. За жалост повечето хора не вярват на медиите, което е много тъжно. Не знам дали това е само в България или навсякъде, защото медиите се опитват да бъдат обективни…
А една част от обществото смята, че не са.
Да, смята, че се опитват да наложат някаква гледна точка.
Ти си старозагорка, завършила си ГПЧЕ „Ромен Ролан“ , би ли останала да живееш и работиш в родния си град?
Да, много ми се иска, може би като възможност да работя за чуждестранна компания дистанционно, което е допустимо в момента.
Понеже си творческа личност, бих искала да отправя към теб едно предизвикателство: как би рекламирала родния си град чрез изкуството, което създаваш?
Бих вплела някои от нашите емблематични символи - парк „Аязмо“, Феникс , липа и си го представям така: в долната част на картината да има много зелени борове, някъде от тях да излизат огнени пламъци, а отгоре – един голям феникс.
Страхотна идея, но лесно ли се „търгува“ изкуството?
На мен не ми е лесно, дори е трудно. Имах една граница първоначално, защото нямах нагласата, че ще рисувам, за да продавам картини. Свидеха ми се, ако мога така да се изразя, не исках да ги продавам. Всяка една означаваше нещо за мен. В един момент, когато станаха много, реших, че няма смисъл да стоят по шкафовете, а в един дом няма как да бъдат закачени всички картини. Така осъзнах, че искам да радвам хората. Трудно е, тъй като съм съвсем начинаеща в този аспект. Повечето творци са завършили художествена академия, а аз не съм, може и това да е спънка. Може би извън границите на България човек без такова образование, би могъл по-добре да реализира картините си.
А скъпо изкуство ли е рисуването?
Материалите не са евтини. Рамките са най-скъпи, тъй като всяка една картина трябва да има специфична рамка, за да изглежда по най-добрия начин.
Всички твои творби стигат до ценителите най-бързо чрез твоята страничка във Фейсбук...
Отскоро имам нова, тъй като предходната пострада от хакерска атака. Надявам се втората да е по-добра от първата. Поне така се успокоявам.
Какво е нужно на един млад художник, за да се отдаде на четката и боите?
Да вижда красотата във всичко около себе си, да е спокоен, да се вдъхновява, да си дава време. Преди да нарисувам всяка една дама гледам снимки на модели, изучавам структурата на лицата им, прекарвам време, в което само ги гледам..
Фен ли си на определено житейско мото?
"Живейте в цветове. Не се страхувайте да експериментирате, дефектът често може да бъде превърнат в дефект и...да рисуваме!"
А имате ли художници в семейството?
Не, но дядо е правил картини върху дърво с пирограф, мама рисува много хубаво, мисля, че този талант е наследен.
Отбелязваш ли Цветница?
Да, в моето семейство този празник е много обичан. Голям празник е, защото моят малък братовчед има имен ден на Лазаровден, аз съм на Цветница, един наш семеен приятел е също именик в същия ден. Заедно се събираме, ходим на църква, правим венци, пътешестваме, винаги се вълнувам...
Ще ни запознаеш ли с историята на твоето име, защо си Камелия?
Мама ми е казвала, че съм кръстена на единия ми дядо и на леля. Съчетание от двете имена. Харесвам си името много.
Какво пожелаваш на всички, които празнуват днес?
Нека да са цветни, слънчеви и усмихнати и да вярват в чудеса, защото те се сбъдват всеки ден!
С Камелия Тодорова разговаря Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери картина | една | човек | едно | един | Рисувам | Така | нещо | какво | картини
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!