Какво остава от една картина, когато хората могат да вземат част от нея със себе си? Този въпрос стои в основата на новата творба на Вивия Ники „Вяра, надежда и любов", създадена върху пясъка на Първа буна във Варна.
Голямото цветно сърце е изградено от над 5000 естествени миди, оцветени от Вивия Ники. Отдалеч те се сливат в един цялостен образ, а отблизо всяка мидичка разкрива собствената си форма, текстура и естествен рисунък. Така морският природен материал се превръща едновременно в цветна палитра и в отделен елемент от произведението.
Как е направена творбата ? Мидите са събирани от далечно място по българското Черноморие, след което авторката сама ги оцветява с безвредни бои. Излишният пигмент се измива, за да не цапат ръцете на хората, а след това мидите се подсушават и подготвят за подреждане. Хиляди малки природни елементи постепенно намират своето място в голямото сърце.
В центъра му е кръстът — символ на вярата и надеждата и светла искра, която сякаш заискрява в самото сърце. Розовите тонове носят любовта, охрените и оранжевите са светлината на вярата, а белите нюанси — духовната чистота и искрата на надеждата.
Но най-интересното в произведението идва след създаването му. Всеки ще може да вземе по една мидичка със себе си — за късмет, за спомен или като лично пожелание за вяра, надежда и любов. Всяка красиво оцветена мидичка е малко съчетание между природен елемент и човешко творчество и продължава своя път извън картината.
Това дава на творбата нов, уникален начин да продължи живота си. Лендартът е свързан с мястото, природата и времето, но тук част от произведението може да напусне пясъка заедно с хората. То остава в очите и душата на онези, които са го видели, а една малка негова частица може да бъде понесена и физически — като лично пожелание.
Пясъкът е платното, мидите са цветовете, морето е част от картината, а едно сърце може да постъпи в сърцата на хиляди хора— мидичка по мидичка, пожелание по пожелание.
„Вяра, надежда и любов" — ново лендарт произведение, което може не само да бъде видяно и преживяно, но и да тръгне с хората извън мястото, където е създадено.
„Един усмихнат минувач на плажа видя процеса и помогна за да наредим творбата точно по замисъла и. Благодаря му. Не искам тази творба да носи слава на мен. Отдавам я за Славата на Бога — с благодарност. Нека вярата, надеждата и любовта биват припомняни на хората и останат в сърцата им. И нека Бог да пази България!" — Вивия Ники
Маркери място | хората | част | след | Ники | сърце | една | любов | мидичка | пожелание
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!