Малко след 9 часа е, а в най-стария пенсионерски клуб в града на липите таблата и картите вече са на масите, въпреки тревожната новина за нови 83 случая на заразени с коронавирус в страната.
Интересът към шаха все още не се е събудил. Поради тази причина пешките, кончетата, офицерите и останалите бели и черни фигури засега са в почивка.
В Културен клуб на пенсионера "Петко Рачов Славейков" са взети всички необходими мерки срещу разпространението на COVID-19. Дезинфектант посреща на входната врата, масите са на разстояние, а посетителите са с маски. Няма човек, който да не е поставил предпазното средство върху лицето си.
Клубът е отворил врати отново на 1 юни, след като това вече бе разрешено от властите.
Тази сутрин тук са и някои от най-запалените и най-ранобудни играчи.

Двама от тях - Стоян Попов и Жельо Гешев, хвърлят заровете и местят разпалено пуловете на таблата. Мъжете са почти набори, имат около 6 месеца разлика. По-големият е Стоян, затова се шегува, че понякога нарочно "губи" играта.
"Не ме е страх от коронавируса, всеки ден съм по магазините", обяснява пред stz24.com табладжията и допълва, че клубът му е липсвал страшно много през времето, в което е трябвало да бъде затворен.
"Липсваше ни, толкова скучно е без клуба, побърках се от филчета", казва с усмивка той. Мога да играя 24 часа табла и няма да ми омръзне", споделя още 70-годишният старозагорец.
"Като си легнеш, обаче, в главата ти хлопат пулове и зарове", допълва отсреща Жельо, който от 50 години е врял и кипял в тази игра.
Освен че тя е за развлечение, дава възможност и за социални контакти, категоричен е той.
Днес двамата се канят да играят до 12 часа.

В другия край на помещението са едни от най-емоционалните посетители. Толкова са захласнати в картите, че даже ни им се дава интервю. Докато единият тъкмо се е навил да говори, другите го подканят да мълчи и да играе. На картите не им се чака...
Средно в клуба на ден има по 16 души, разказва отговорникът Дора Червенкова. Според нея през летните месеци обикновено идват по-малко хора, тъй като някои са по селата. През зимата не е така. Картинката е съвсем друга - клубът се пука по шевовете.

Посетителите са понякога тихи, понякога шумни. Тези, които нарушават тишината, получават забележка.
"Като играят карти, често се карат, лъжат се, всеки мисли, че е прав", описва каква е атмосферата в клуба отговорникът.
Хората обаче се чувстват добре тук, защото имат възможност да общуват и да прекарат часове в забавни игри и приказки, допълва жената. И тя като останалите очаква какво ще е решението след 15 юни относно противоепидемичните мерки.
Надеждите на всички са игрите да продължат....
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери таблата
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!




