Георги Георгиев е старозагорец, адвокат на свободна практика и докторант по културно историческо наследство. До дни ще излезе негова първа стихосбирка. Тя носи заглавието "Вяра и въглени".
Г-н Георгиев, разкажете повече за това как се стигна до... лириката и рисуването?
До няколко дни ще излезе стихосбирката, заедно с изложба.. Искам да благодаря сърдечно на всички, които ме подкрепиха, на г-н Трифон Митев, на Дани Пеев, на гилдията, на приятелите също, за този предизвикателен за мен проект.
Поезията е инструмент, който в разбърканото ни ежедневие създава и структурира живота ни по определен начин. В последните две години хаос и кризи, това е моят личен път към спасението – на националните идеали, на културното ни наследство, на любовта, която в подобни моменти изпитва най-силно несгодите. Всички сме засегнати по един или друг начин.
Тази книга е предизвикателство към модерната ни цивилизация, в която всеки е собственик на нещо материално, но най-вече на своя интелект. Лириката е най-нежната струна на човешката душевност. И чрез нея изразявам себе си и своето светоусещане.
Стара Загора е град на над 8000 години, и е люлка на лириката и поезията. Имена като Гео Милев и Веселин Ханчев изпъкват и ни правят горди, че сме старозагорци. Имаме и първият представител на научно-фантастичния роман – Георги Илиев с романа О-Корс. В развитие на жанра, в наши дни, по-късно се ражда сагата Звездни Войни. Да допринеса и зрънце е достатъчно, особено в редиците на изтъкнати поети и лирици.
Вижте колко е малък света – писах за последните български заточеници в Диарбекир, будители на своето време. Сега, когато стана тази трагедия в засегнатите области се сетих и за хората, но и за културното наследство. А знаете ли, че там е разкрит ритуален комплекс на 12 000 години. Казва се Чаталхююк, до град Шанлъурфа. Комшиите са изградили защитно покритие за милиони и аз планирах там посещение. За да се запозная и с тази крепост, където моят прадядо Манол Хаджиев е бил заточен.
Вижте в музей "Дом Литературна Стара Загора", как сполучливо съжителстват двата жанра – изобразителното изкуство и поезията, което бе импулс за мен да съчетая поезията с рисуването.
Рисувам с въглен, който дава много добро светоусещане, особено при рисуване на шедьоври на архитектурата, които в града ни има много. Общината създаде туристическа обиколка на тези архитектурни ценности, което е голям плюс за всички посетители на града, но и ето, аз давам своя принос за синхронна интелектуална подкрепа, за да имаме пълноценно общуване с града.
Затова подготвям и изложба, четвърта самостоятелна поред, след Пловдив, Стара Загора, Брезово.
Как бихте "нарисували" стихосбирката? Колко творби съдържа тя, каква е тематиката?
В стихосбирката присъстват 19 стихове за предците ни, за техните дела, за строителите на Стара Загора, като например Митрополит Методий. Аязмото е единствен пример в България на защитена национална ценност – образец на парковото и градинското изкуство. На него дължим много, и затова съм посветил стихотворение за делото му.
Присъства и любовта, без която не можем. Критиката и читателите ще дадат оценка на труда ми, и аз вярвам, че всеки от нас може да допринесе за познаването на Стара Загора и опазването на културното наследство. Знаем, че културата върви преди икономиката, и ако имаме по-познаваема култура, ще имаме и постижения, също като в спорта, в математиката.
В личен житейски проект се старая да допринеса чрез научните си изследвания, чрез поезия, изложби и присъствие на мои фотографии в социалните мрежи, на своя град.
Чрез научни открития също. Така например, считам, че е разрешена една загадка на 140 години, а именно ориентацията на главната улица на града, извършена от инженер Любор Байер. Тя е ориентирана към изгрева на 14-ти август по стар стил, която дата е денят на стратегическата военна победа на връх Шипка. Л. Байер е бил проектант на триумфалните арки за честванията дълги години след това, което показва неговото уважение към подвига на дедите ни.
А относно тези ориентации, той вероятно е бил запознат от Пиетро Монтани, любител на старини и архитект на Османската Империя. Никополис ад Иструм и Улпия Тимугади – Тимгад в Северна Африка са ориентирани по изгрева на рождения ден на императора.
Какво е посланието Ви към читателите чрез "Вяра и въглени"?
Желанието ми е да "превзема" възприятията на своя читател и да го изпратя отвъд ежедневието, отвъд подвига на Будителите, които ни липсват днес.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери години | града | Стара | Загора | град | своя | Любовта | наследство | културното | поезията
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!