Румяна Лечева е журналист в БТА. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като кореспондент на в-к „Демокрация“ и БНТ в Стара Загора. Автор е на сценарии на документални филми, както и на книгата „Истинската история на Христина Морфова“. Нейната най-нова книга се нарича „В името на Иисус“. Това е първото в България научно изследване на социалните доктрини и практики на християнските изповедания в България. Книгата е опит за първото изследване в българската историография, в което се прави сравнителен план на социалната мисия на трите християнски деноминации - източоправославни, католици и протестанти през периода 1879-1949 г. Официалното представяне в Стара Загора е утре – 25 май. Събитието е част от проявите, организирани от Община Стара Загора за 24 май и ще се състои от 18 часа в Лапидариум на Регионалния исторически музей. Книгата ще представят проф. Румен Генов и проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент „История“ в НБУ.
Госпожо Лечева, как избрахте темата за това изследване?
Сама избрах темата за тази книга. Три бяха основните ми мотиви: първите два – историческата и религиозната неграмотност, която е изключително смущаваща. Третият много сериозен мотив е, че през последните десетилетия се направиха редица изследвания, четох много статии, написаха се книги и учебници, в които добротворството, милосърдието, състраданието, които са в основата на учението на Иисус се оказаха ценности, наложени в българското общество по времето на социализма. Аз съм изключително притеснена от тази забрава и от това заличаване на християнските ценности. Именно тези три мотива бяха водещи да избера тази тема. Исках да бъде тема, свързана с църквата. Смятам също, че социалната дейност през последните три десетилетия постепенно започна да се връща в българското общество. Църквата се връща към своите социални акции и това е много полезно за всички.
Трудно ли е да се събират документи за написването на една такава книга?
Изключително трудно. Работила съм близо 7 години за подготовката на тази дисертация. Обиколих надлъж и нашир цяла България. Бях в различни архиви, правих интервюта с духовници, открити вероизповедания, събирах архивни коментари на духовници. Прегледах почти цялата църковна преса по времето на Третата българска държава - вестници, списания, но съм изключително удовлетворена, защото финалът е тази дисертация и съм доволна от рецензиите, които получих за нея. Второто, което бих искала да кажа е, че нямам претенции за следващи изследователски амбиции. Смятам, че това е основата, а всеки след мен ще надгради изследването, което съм направила. Един от инстересните коментари на рецензентите ми бе, че съм използвала метода на критичното мислене, който се ползва по-рядко от изследователи. Освен доктор по история, аз съм и журналист и съм използвала няколко гледни точки, нещо, което е важно за добрата журналистическа практика, но се оказа и много полезно при самите изследвания.
Защо се спряхте на заглавието „В името на Иисус“?
Аргументите ми бяха единствено свързани със Светото писание. Иисус Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мене. /Йоан 14:6/ Като посредник между Бога и хората Спасителят има ролята и на първи мисионер, наш пример в дейността си в подкрепа на нашите братя и сестри, които имат нужда от нея. Уважаваме службата на Иисус Христос като Първосвещеник, който може да се застъпи на всички нас. Помним напътствието на апостол Павел: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящо време“. Учението на Иисус Христос е религиозно, поради което корените на личния и социалния морал се намират в Божията воля и оценката се извършва от Бог, независимо дали това се разбира от повечето хора или не. Милосърдието на Църквата има тогава, когато Тя изпълнява своята социална дейност по примера на първата църковна община в Йерусалим след Петденестница. Когато това се случва, Църквата се превръща в организирана община за добротворство. Така милосърдието става път, както към личното спасение, така и изпълнява социалната мисия на Църквата. Щедростта и подаянието без християнски дух могат да бъдат разбирани като обида за приемащия го, защото той не разбира нито състраданието, нито любовта към него. А с християнския дух не е така, понеже Иисус Христос се отъждествява в земния си път в бедните и немощните.
Вие самата дълго ли търсихте Иисус?
Иисус беше в моя дом, аз го заварих там и не съм го търсила. Израснала съм в семейство на православен свещеник, от дете съм част от Църквата, молитвата ми е част от всеки мой ден.
Коя беше основната Ви цел при проучването?
Основната цел на моето проучване беше да бъдат припомнени, осъвременени и популяризирани добрите социални практики и дейности на хрискиянските вероизповедания през прериода 1879 – 1949 година. Началото е Търновската конституция, която е основа на новата българска държава, а финалът – приемането на Закона за вероизповеданията, който забранява социалната дейност на БПЦ и останалите християнски вероизповедания. Налагането на държавен социализъм по съветски модел след преврата на Девети септември 1944 г. е историческият и идеологическият повод да бъде отнета ролята на морален стожер и фактор на БПЦ в нашето общество.
Какво е определението, което давате за социалната мисия на Църквата?
Исторически въпросът за социална мисия на Църквата има и конкретен отговор и той се съдържа в нейното име. След като Църква или еклесия - в превод от гръки означава "събрание на призвани хора", мисията става неизбежна. Тя е смисълът на всеки един, който избира да принадлежи и да служи доброволно на християнската Църква и да върви по стъпките на Иисус. Независимо дали е духовник или мирянин. Християнската благотворителност започва от дълбочината на човешкото сърце, където всеки на тайно място среща лично Спасителя и завършва в Църквата. Болката и мъката не признават граници, раса, вяра или социално положение. Прошката и толерантността са в основата на истинската вяра. Всички сме равни пред Бога.
Смятате ли, че някои от социалните дейности през изминалия век биха могли отново да бъдат възстановени?
Аз съм оптимист за бъдещето на БПЦ, като част от нейното евхаристийно събрание в моя роден град – Стара Загора. През последните години броят на децата, които учат в неделни училища са десет пъти повече – надминаха 500. Старозагорският митрополит Киприан стана настойник на сираци, организира летни лагери за тях, заедно със свещеници. Епископският център беше домакин на първи национален събор на православните младежи, през есента на тази година в Стара Загора ще се състои отново и национална среща на духовниците, които работят в местата за лишаване от свобода. Това е само началото, младите свещеници и техните проповеди, препълнените църкви в неделя ми дават надежда, че все повече хора откриват Иисус. Искрено се надявам, че социалните дейности на БПЦ ще се разрастват през следващите години, както и че все повече миряни ще ги подкрепят.
Понеже говорите за децата, неделните училища, препълнените църкви, къде е книжовността в българското общество днес - на 24 май?
Кирил и Методий са духовници и те имат своето ярко значение не само в българската история, те са обявени за покровители на Европа. Аз смятам, че днес трябва да сме оптимисти за българската книжнина. Все повече хора четат книги. Лично аз съм впечатлена от това, че ДДС върху книгите бе намалено през миналата година и изведнъж започнаха да се появяват в книжарниците все по-нови и интересни заглавия, а хората започнаха да купуват книги. Оптимист съм!
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара | Загора | повече | социалната | беше | Христос | църквата | последните | общество | Иисус
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!