Граждански клуб ЛИПА в Стара Загора направи предложение за изграждане на монумент „Интеркосмос България 1300“. В края на 2020 година то беше входирано в деловодството на Община Стара Загора На 7 август 2021 г. се навършват 40 години от изстрелването на спътника „Интеркосмос България 1300“ – едно от най-големите постижения на България, които са свързани с космическите изследвания и технологии. Преди 4 десетилетия събитието е посветено на честванията по случай 1300 години от основаването на българската държава. Базовата обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания на БАН в Стара Загора, с ръководител проф. Митко Гогошев, има основна роля във формирането на идеята, изработване на изследователското оборудване и управлението на програмата. Именно затова от Граждански клуб ЛИПА предлагат в центъра на града да бъде създаден монумент с копието на спътника „Интеркосмос България – 1300“, като символ на космическата слава на Стара Загора. Разработен е идеен проект от внучките на проф. Митко Гогошев - архитектите Пламена и Цветелина. Потърсихме информация за историята на спътника от първоизточника - доц. д-р Цветанка Гогошева, старши научен работник - физик, която е участвала в космическия проект по националната програма "България-1300" заедно със своя съпруг.
Мисия 2021: Монумент възвръща космическата слава на Стара Загора
Доц. Гогошева, внучките Ви Пламена и Цветелина разработиха идеен проект за монумент "Интеркосмос България 1300". Как възприемате тяхната инициатива?
Идеята на гражданския клуб „ЛИПА“ в Стара Загора да бъде изграден монумент „Интеркосмос България -1300“ много ме развълнува и ме връща назад във времето. Няколко години преди 1981г. в страната ни много се заговори за това кой какво ще направи в чест на 1300 годишнина от създаването на българската държава.В почивката на един семинар в Базовата обсерватория в Стара Загора пак стана дума за това.Тогава съпругът ми, проф.Митко Гогошев, каза:“Ами ние да направим спътник!“ Неочаквано акад.К.Серафимов го подкрепи: “Защо не, вече имаме няколко наши успешни космически експерименти на ракети и спътници по международната програма „Интеркосмос“. И се започна с изготвянето на научна програма, която да убеди, че е необходимо и да докаже пред ръководствата на високо ниво както у нас, така и в Съветския съюз, че можем и ще се справим. Повярваха ни и го направихме,с много усилия и напрегната работа.
1983г. Работа с българския и съветски (руски) колега в обсерваторията в Стара Загора
Успешната работа на трите Старозагорски уреда на спътника „Интеркосмос България 1300“ отвори пътя на Стара Загора да полети и към Халеевата комета. Международният научно-технически комитет на проекта“Венера-Халей“ (ВЕГА) за изследване на Халеевата комета прие участието на базовата обсерватория към ЦЛКИ-БАН в този проект с българо-съветско френския Триканален спектрометър. Неслучайно нашето име е на първо място в тази тристранна кооперация. Ние отговаряхме не само за своя ултравиолетов канал, но и за комплетовката на трите канала върху специален корпус, проектиран и изработен у нас, както и за изпитанията на цялата апаратура.
Март 1986г. Москва, след успешната среща на станциите ВЕГА с Халеевата комета. (вляво проф.Митко Гогошев,по средата Цветанка Гогошева)
Особено се зарадвах, когато разбрах, че внучките ми детайлно проектират и ще участват в изграждането на този монумент, в който ще бъде инспериран технологичния макет на спътника „Интеркосмос България 1300“. Казвам особено, защото от една страна се радвам, че с това те уважават нашата работа със съпруга ми и техен дядо проф. Митко Гогошев, но съзнавам, че ще имат доста трудности от всякакъв род при осъществяването на тази идея. Затова съм готова да им помогна поне с популяризирането на идеята, тази бе и причината да се съглася за разговора с Вас.
Как ще изглежда монументът според идейния проект
Къде виждате трудностите при реализиране на проекта?
Трудностите биха били технологични, както и организационни при изработването и материалите, необходими за реализацията. Ако се приеме идеята, много е важно мястото, което ще бъде избрано. Трябва да се помисли и за охраната, защото се предвиждат интересни познавателни дейности. Ако той бъде поствен някъде на по-изолирано място, без наблюдение, има опасност да пострада. Те трябва да имат предвид всичко това при проектирането и да се помисли как да бъде опазен монументът. Без трудности и без преодоляване, дори и няколко крачки не могат да се направят в реалния живот. Радвам се, че Пламена и Цветелина ще се занимават с този проект, но си има трудности. Трябва да се справят!
Както сте се справили Вие на времето....Кои са най-вълнуващите Ви спомени за работатата по проекта, за вашето лично участие?
Моето участие в проект „Интеркосмос България – 1300“ бе преди всичко в изготвяне на научната програма, целите и задачите на един от трите уреда, които трябваше да бъдат създадени в базовата обсерватория в Стара Загора и съответно анализиране на получените резултати след провеждане на експериментите в космоса. Както е известно, с проектирането и създаването на всяка апаратура се започва именно с определяне на задачите, които трябва тя да изпълнява. Тази национално космическа програма и специално в проекта „България -1300“ този наш уред Спектрофотометър 1-5 влезе с цел измерване на пространствените и времеви разпределения в земната атмосфера на излъчването на атомния кислород в четири спектрални линии. Тези емисии са тясно свързани с преноса на енергия от слънцето към земята, както и със съдържанието на кислорода в нашата атмосфера. Това е най-общо.
Имахте ли научни спорове с екипа?
Разбира се, във всяка една съвместна екипна работа, чрез спорове и обсъждания се стига до правилните решения. При нас, например, имаше спор кои са най-подходящите спектрални линии за изследване излъчването на атомния кислород в атмосферата. Трябваше да бъдат избрани най-актуалните, които най-добре биха отразили състоянието на излъчването и този пренос на енергия, но се избра, предполагам, както се оказа след това, най-подходящата комбинация за тези измервания.
1983г. Работата с френски и български колега по българо-съветско-френски спектрометър ТКС по проект за изследване на Халеевата комета ВЕГА.
Всъщност, основната Ви трудова биография е свързана с космически изследвания..
През 1965 година дойдохме като току-що завършили студенти в Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора. Живеехме в таванските помещения на Народната обсерватория, даже големият ни син – бащата на Цветелина и Пламена, се роди там и първият му рожден ден беше там, след това се местехме по други квартири. От самото начало на трудовата ни дейност се насочихме към изследване на земната атмосфера, отначало със земни уреди – фотометри, с които се работеше в обсерваторията, която беше започната да се строи на Аязмото. Те бяха съветски, имахме контакти със съветски Институт за слънчево-земна физика. Изследването на атмосферата е важно да се провежда от различни места на земята. След това, покрай тези контакти се осъществиха контактите ни с космическите изследвания.
1984г. На космодрума Байконур на една от стартовите площадки. Цветанка Гогошева е по средата на стълбата.
Чувствате ли се удовлетворена от работата си?
Имам много вълнуващи спомени и не мога да бъда безразлична към миналото си. Трудно е да се предаде с думи усещането и чувствата, които имахме аз и колегите ми, когато стояхме пред готовия обект спътник „Интеркосмос България -1300“ в изпитателния корпус на Северния космодрум в Плесецк ,и радост, и удовлетворение, че всички изпитания минаха много добре, но и тревога как ще бъде горе на около 900 километра височина в суровите за земните изделия космически условия, ще издържи ли оптиката, електрониката, механиката на нашите уреди. Издържаха те, издържахме и ние, получихме данни от измерванията – и очаквани, и неочаквани. Писахме статии със съветските колеги, публикувахме ги у нас и в чужбина, получихме много цитати за приноса от тези резултати. Сега е удовлетворението, че е имало смисъл и резултат от моята работа тогава.
Ако бъде изграден този монумент, ще допринесе ли по някакъв начин той за космическата слава на Стара Загора?
Снимка на макета на спътника
Славата не може да се възвърне само със спомена за миналите действия, тя трябва да се актуализира с нови постижения. Смятам, че е необходимо този технологичен макет на спътник "Интеркосмос България 1300", на който в Москва бяха извършени технологичните изпитания на всички български уреди, да бъде поставен на подходящо място в града ни, където се роди не само идеята за неговото създаване, но бяха проектирани и изготвени 3 от общо 12-те български уреда, със съответните научни програми и обработени и публикувани научни резултати. Гледайки този монумент, или като се включат в занимателните, познавателни дейности, проектирани в него, жителите на Стара Загора ще се почувстват съпричастни към космическите дела, като по-възрастните ще си спомнят за тях, а по-младите ще узнаят, че част от това е създадено в техния град, и както се казва: „И ний сме дали нещо на света“...
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара | Загора | след | България | обсерватория | Затова | тези | 1300 | монумент | Интеркосмос
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!