Старозагорският митрополит Киприан възглави панихида в памет на загиналите при повторното Освобождение на Стара Загора български опълченци, руски войни и мирни граждани.
Днес се навършват 148 години от повторното Освобождение на Стара Загора през Руско-турската война 1877–1878 г. Панихидата бе отслужена в енорийски храм „Света Троица“.
Сред присъстващите бяха Милена Желева – зам.-кмет с ресор „Култура и туризъм“, Диана Атанасова – началник-отдел „Култура“ към Община Стара Загора, експерти от отдел „Култура“, граждани.
С две събития в навечерието на паметната дата бе почетена годишнината. В Художествената галерия в Стара Загора се проведе концерт на мъжкия вокален квартет „Светоглас“. Пред публиката бяха представени изпълнения на църковно-славянска музика, възрожденски и патриотични песни и мотиви от албума им „Древните химни на Православието. Музика от манастирите“.
Петър Калчев, директор на Регионален исторически музей – Стара Загора разказа за събитията, довели до повторното Освобождение на Стара Загора и хилядите невинни жертви.
На 22 юли 1877 г. град Стара Загора е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. Българските опълченци и руските войски с генералите Гурко и Столетов са тържествено посрещнати в Стара Загора на 23 юли 1877 г. На следващия ден е избрана привременна комисия с председател учителят, поет и общественик Петко Р. Славейков. Радостта не трае дълго. Сюлейман паша отдава голямо значение на стратегическото положение на Стара Загора и насочва 40-хилядния си корпус да превземе града. Решителната битка между двете войски е на 31 юли 1877 г. В боевете при Стара Загора получават бойното си кръщение Самарското знаме и Българското опълчение. Геройски загива и командирът на Трета опълченска дружина – подп. Павел Калитин. След продължителен бой войските на предния отряд на генерал Гурко се оттеглят, за да защитават прохода Шипка. Част от населението на града, заедно с придошлите от селата, също се изтегля, следвайки армията. Хората, които не успяват да го направят, са зверски избити. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи от османците. В четирите църкви на града са избити хиляди души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. По различни сведения загиват около 14 500 българи от града и селата. Не са пощадени дори и тези, които търсят спасение в православните храмове. Освирепели от твърдата съпротива, турците извършват нечувани кланета и опожаряват Ески Загра. Цели пет месеца градът остава в тяхно владение. През това време пожарищата продължават да тлеят, а навсякъде има камари от трупове. Властите безуспешно се опитват да ги погребат. Мъченически загиналите старозагорци и жители на околните села, които са потърсили спасение в града, така и не са погребани и костите им белеят по улиците. Въпреки тежката зима на 1877 г., русите атакуват и на 10 декември пада обсаденият Плевен. Руските войски, проявявайки героизъм и себеотрицание, преминават успешно старопланинските проходи. В началото на януари 1878 г., под командването на генералите Ф. Радецки, Н. Святополк-Мирски и М. Скобелев, русите разбиват лагера на турските войски при Шипка–Шейново. Войските преминават бързо през Подбалканското поле, като се сражават с остатъците на османската армия. На 13 януари 1878 г. те повторно освобождават Стара Загора. Този път няма тържествено посрещане на освободителите от страна на населението. Единственият човек, който ги посреща, е българката Неда Черковина, която успява да оцелее в петмесечния ад. За нейните страдания пише възрожденецът Г. Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–78 год.“ Започва бавното и мъчително възстановяване на града от руините, за да достигне до нас, съвременниците, в днешния си вид.
Маркери Стара | Загора | култура | повторното | Киприан | старозагорският митрополит | остлужи панихида | в памет на загиналите при повторното освобождение на Стара З | български опълченци | руски войни | и мирни граждани
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!