Д-р Надя Трендафилова е лекар-инфекционист, психолог, вещо лице, асистент по социални дейности в Тракийски университет. От 8 години е директор на Дома за пълнолетни лица с физически увреждания в Стара Загора, познат на старозагорци повече като Дом на инвалида.
Д-р Трендафилова, как се справяте в Дома за пълнолетни лица с физически увреждания в условия на пандемия?
Бих могла да кажа, че към момента е сравнително спокойно, макар че е едно трудно място в този град, в което също трябва да се спазват всички инструкции и заповеди предвид обстановката. Знаем всички, че са задължителни маските и ползването на дезинфектанти, както и спазването на дистанция. В същото време, в нито една заповед, нито на здравното министерство, нито на социалното, никой не каза как един човек с физическо увреждане санитаря или медицинската сестра може да го обгрижи, спазвайки дистанцията от метър и половина. Няма как санитарката да не го прегърне, за да го премести от леглото на инвалидния или тоалетния стол. Няма как да се спазва тази дистанция. Това, което правя и изисквам към момента е стриктно спазване от страна на персонала да не поддържа контакти с близки, които идват от чужбина или да бъдат достатъчно добросъвестни да съобщят, за да ги пусна в отпуска, ако техен близък се е върнал. Слава-богу тази формула до момента работи.
Има ли специални инструкци и мерки, които трябва да спазват домуващите. Това са хора, които попадат в групата на уязвимите лица.
Искам да кажа "Благодаря" на всички потребители. Успяха да спазят ограничението за излизане. От 13 март до 15 май потребители, които напускаха Дома бяха само тези, които трябваше да направят консултации в здравно заведение или да отидат донякъде поради неотложност. Излизаше се задължително с придружители и с наш транспорт. Всички останали бяха на територията на Дома. Той разполага с 13,5 дка тревна площ, което е достатъчно широко пространство, за да не стоят само по стаите, а да излязат навън. Друга мярка, която въведох, бе тази да се хранят по стаите, за да не се струпват много хора в трапезариите. Всички приеха това нещо като необходимо, което трябва да запази здравето и живота не само на тях, но и на хората в по-тежко положение. Всеки иска да разполага с живота си и със своята собствена свобода, това не е по-различно при хората с физически увреждания, настанени тук. След 15 май влизането на външни лица в институцията продължава да не е позволено. Влизат само колите за доставка на хранителни продукти, линейки, служебни автомобили, с мое разрешение. Потребителите влизат с попълване на декларация. С последна заповед от социалното министерство от 15 юни вески потребител, когато иска да излезе, съобщава на социалния работник къде иска да отиде, попълва еднократна декларация и излиза в рамките в желаното от него време, подписвайки договореност, че трябва да спазва всички противоепидемични мерки, установени на територията на страната и носят отговорност за това. До този момент нямам притеснения, че не се спазват, макар че сме много хора.
Колко са в момента потребителите и има ли чакащи?
Над 200 са потребителите на услугата. Да, има чакащи, но до 31 юли настаняванията в социални услуги са забранени.
Как възприемат COVID-19 хората от Дома, имат ли притеснения?
Всеки се притеснява, те също. Ще се изразя като психолог. Наблюдавам един защитен механизъм, който се казва отрицание. Той е здрав защитен механизъм до един определен момент, но когато започнеш да отричаш неща, които са очевадни, минаваме в една по-друга неприятна обстановка. Там вече идва методът на убеждението, на разговорите всеки ден, че това е за добро и че в крайна сметка лошият период ще отмине и ще дойдат пак добри моменти за тях и за нас, които работим. Ако трябва да говоря за страх, бих казала, че има страх сред служителите.
Как го преодоляват и успяват ли?
С разговори, всеки ден сме между служителите, не само аз, но и старшата сестра. Говорим непрекъснато, че няма страшно. Моят работен ден завършва 20-21 часа вечер, всеки ден от март месец.
Какви са най-вече тревогите на работещите в Дома?
Притесняват се, ако се случи ситуация с позитивен служител или потребител. Това ще доведе до затваряне за 28 дни. Това пък означава, че поне 70% от служителите трябва да останем там, разделени от семействата си, защото тези хора имат нужда от обгрижване и няма как по друг начин да стане. За съжаление, не разполагаме със странична, допълнителна сграда, в която да бъде изолиран потребител. Служителят би останал вкъщи, но потребител - няма как.
При ситуация, в която има зараза, какво ще се предприеме?
Затваряне на Дома. Дали потребителят ще отиде в болница или ще остане тук в отделна стая, е въпрос на тежестта на заболяването, но трябва отделен персонал, който да влиза и излиза само в тези стаи. Всички останали потребители трябва да бъдат карантинирани за определен период. Това не е старчески дом, в който хората могат сами и с по-малко персонал - при нас трябва всички да сме на работа, определен брой хора, които да обгрижват потребителите, това е страхът на служителите и може би това ги прави много изпълнителни.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | мерки | специалности | covid-19 | д-р Надя Трендафилова | Дом за хора с физически увреждания
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!