Регионалният исторически музей в Стара Загора е домакин на национална научна конференция „150 години от Старозагорското въстание. Революционният дух на България през 60-те и 70-те години на XIX в. Идеи, събития, личности.“ Целта на конференцията е да насочи вниманието на изследователите към изграждане и развитие на комитетската мрежа по български земи през 60-те и 70-те години на ХIХ в., дейността на БРК след смъртта на Васил Левски и опита за въстание в Старозагорско, Шуменско и Русенско.
„Днес отбелязваме една бележита дата – 150 години от Старозагорското въстание. Събитието е организирано от Община Стара Загора, Регионалния исторически музей и фондация „Васил Левски“, посочи в приветствието си директорът на музея Петър Калчев.
„Плановете на дейците на БРК и отзивите за тяхното реализиране са привличали вниманието на най-добрите изследователи на политическото ни възраждане, като ще откроя особено големия принос на Димитър Страшимиров, Александър Бурмов, Крумка Шарова“, каза във встъпителното си слово научният ръководител на конференцията проф. д-р Пламен Митев.
По думите му признание заслужават и проучванията на Величка Койчева, Нейчо Кънев, Георги Джумалиев, Жечка Сиромахова, Стефан Аврамов, Христо Машков.„Това са имената на изследователи, положили страхотни усилия да издирят, публикуват и популяризират документалното наследство, свързано със събитията отпреди 150 години. Историографският анализ на вече написаното, обаче, показва, че по темата все още има редица спорни и недоизяснени въпроси“, категоричен бе проф. Митев и посочи примери.
Единият е свързан с ролята на Стефан Стамболов.
„Има сведения, че той пристига в Стара Загора на 29 август 1875 година и подчертават допълнителния подтиг, който дава на местните дейци по подготовката на предстоящото въстание. Доколко е възможно един познат на малцина 21-годшишен младеж да мобилизира за две седмици съмишленици на комитетското дело в града и успешно да подготви и осъществи замисления от БРК въоръжен акт?“, пита проф. Митев. Ако харизмата на Стефан Стамболов е била толкова магнетична и ако е притежавал нужните лидерски качества, защо не той , а Георги Икономов застава начело на старозагорската чета – е друг неизяснен въпрос според изследователят.
Сред участниците в конференцията са проф. Пламен Павлов, доц. д-р Светла Атанасова, д-р Денис Иванов и др.
„Нов документ за последствията от опита за въстание в Старозагорско през м. септември 1875 г.“, „Ролята на Кольо Ганчев за изграждането и развитието на революционните комитети в Старозагорския регион“, „Пътят на Обруклийската чета и революционната организация в Одринско“, са сред обявените теми в научния форум. Те ще бъдат издадени със специално подготвен сборник.
Желаещите да научат още за събитията могат да разгледат изложбата „По пътя към свободата. 150 години от Старозагорското въстание". Експозицията ще бъде открита днес - 16 септември, от 17.30 ч., на IV експозиционнно ниво в РИМ - Стара Загора. Акцент в изложбата e знамето на Старозагорските въстаници – първообраз на българския национален трибагреник.
Автор: Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стефан | години | въстание | Старозагорското | проф | домакин | Левски | Васил | вниманието | Митев | конференцията | Регионалният исторически музей | 150 години | Революционният дух на България | през 60-те | и 70-те | насочи вниманието на изследователите
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!