Първият текст „Молитвата като безкрайно творчество" посочва, че тя е „по-висша от всяко изкуство или наука. Чрез нея ние влизаме в общение с безначалното Битие. Или иначе казано, по този канал в нас навлиза животът на Самосъщния Бог. Молитвата е акт на върховна мъдрост, на превъзхождаща всичко красота и достойнство. Молитвата е свято упоение за духа ни." Текстът е част от сборника беседи „За молитвата" на Архимандрит Софроний Сахаров, който бе канонизиран от Вселенската патриаршия през 2019 година.
Старецът Софроний почива на 11 юли 1993 г. на 97-годишна възраст в основания от него манастир във Великобритания. Четири дни преди да се престави пред Бога, той спира разговорите с хората, а лицето му става изпълнено от светлина. „Имаше същия вид, когато служеше св. Литургия", споделят свидетели на последните дни на стареца. „Благослови ни без да каже и дума, след това усетих, че ще ни напусне", спомня си архим. Захариас Захару.
Отец Софроний е роден на 23 септември 1896 г. в Русия. През 1926 година се присъединява към братството на манастира „Св. Панетелеймон" на Св. Гора, където става ученик на св. Силуан Атонски. Ръкоположен е за дякон през 1930 г. от св. Николай Велимирович. През 1938 г. напуска св. Гора и започва да живее по различни обители. През 1941 г. е ръкоположен за йеромонах и става изповедник на много атонски монаси, признали духовната му мъдрост. През 1959 г. той основава своя манастир във Великобритания.
Целият текст – „Молитвата като безкрайно творчество" е достъпен тук:
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери година | манастир | Старозагорска | става | През | Великобритания | митрополия | творчество | мъдрост | Молитвата | Софроний | безкрайно
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!