Яна Глухова е от град Чернигов, Украйна, но от две години живее в Стара Загора. Любовта довежда 27-годишното момиче в града на липите. С приятеля й, който е старозагорец, се запознават по българското Черноморие, където работят. Днес той е студент, а тя работи в сферата на ресторантьорството.
Откакто започна войната в Украйна, най-ценната вещ за Яна е телефонът. Чрез него тя научава новините за своето семейство. В Украйна са майка й, сестра й и нейните три деца, както и брат й, който е най-малкият в семейството и има 2-годишно дете.
"Когато ми пишат, че са живи и здрави, това е най-хубавото нещо през деня. Тогава вече съм спокойна", споделя младото момиче.
Пишат й веднъж или два пъти през деня. Нямат ток, вода и газ. Засега имат хранителни продукти и не се нуждаят от такъв тип помощ, добавя Яна.
"Държат се доста позитивно за хора във военна обстановка. Не изпадат в паника. Казват: "Стрелят, ама нищо не е е станало, живи сме!", пресъздава моменти от комуникацията с най-близките си украинката. Смята, че близките й спестяват доста от случващото се, за да не се притеснява.
Последно в родния си край е била заедно със съпруга си през ноември. Дали ще отиде отново и кога - е трудно да се прогнозира. Не може да определи и как и кога ще приключи военният конфликт.
Пет НПО в Стара Загора са готови да настанят над 100 украински бежанци
Яна е доброволец в обявената преди дни кампания на старозагорски неправителствени организации. Готова е да бъде в помощ във всеки един момент, да консултира, да даде информация в група в социалната мрежа Фейсбук за пристигащите украинци в Стара Загора, да помогне с попълване на документи в служба "Миграция". Възпитана е да бъде добър човек и да помага.
"На едно от семействата беше нужен лекар, успях да съдействам. Изпратих финансова помощ на военните в Украйна", добавя още тя.
Какво мисли за разделението в българското общество "за" и "против" бежанците от Украйна?
"Срещала съм агресивно поведение, както и добронамерено. Всеки човек мисли по определен начин, каквото казва душата и сърцето на човека, така да постъпи! Ако желае да помогне, нека го направи!", казва момичето.
Сега най-голямата й мечта е да прегърне близките си. Живее със спомените от детството, което е прекарала на село в игри на криеница, ластик и дама.
"Днес украинските деца вече не играят по този начин, телефоните и компютрите са сред предпочитанията им", признава Яна.
"Храната на мама ми липсва много. Когато се връщам у дома, обикновено й поръчвам да ми приготви риба и салата от варени картофи с лук. Обичам храната от детството си" , споделя още доброволката.
Иначе Стара Загора й харесва, но не е предполагала, че ще напусне Украйна и ще дойде точно в тази точка от света. Ситуацията засега я кара да остане в града на липите, но кой знае - един ден това може да се промени....
Автор: Светла Тенева
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери Стара Загора | война | Украйна | Яна | Доброволец
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!