Красимира Иванова, майка на Паоло: Моята истинска кауза е "Искам бебе"

Нека не живеем в емоционална анестезия, казва старозагорският психотерапевт в интервю за читателите на stz24.com

 03.06.2020 14:36
Красимира Иванова, майка на Паоло: Моята истинска кауза е "Искам бебе"

Краси, как преминава ежедневието ти? Ти си психотерапевт в Семеен център "Майя" и психолог към фондация "Искам бебе", а в същото време се грижиш за твоите дъщери Белла и Анджела?

Да! Понякога ежедневието е хубаво - радостно, усмихнато, удовлетворяващо, понякога е  ядосано или тъжно, има от всичко по малко. Бела стана на 3, а Анджела е на 10 години. Разликата им е от 7 години. В началото,  когато се роди Белла, Анджела я приемаше повече като играчка, но сега вече минава в друг етап от нейното развитие и започва да не се интересува от нея. Предполагам, че ще минем през всичко. Анджела ще е тийнейждърка, а Белла ще е малко дете и вече ще имат съвсем различни потребности и различно ежедневие.

Тези две усмивки помагат ли донякъде да се превъзмогне споменът за Паоло?

Това са две различни неща. Едното ме радва, другото ме натъжава. Когато съм в мислите си с Паоло, съм с Паоло. Тогава тъгувам, понякога се усмихвам в спомените. Когато съм с момичетата, съм с тях – тогава мога да се смея, да се карам, да прегръщам. Те са едно от хубавите неща в живота, които всеки човек би искал да му се случат. Едва ли има родител, за когото има нещо друго по-важно. Децата имат нужда от нас, карат ни да се чувстваме живи, пълноценни, отдаващи...

Изминаха шест години от датата 2 юни 2014 година. Връщаш ли се назад в това време?

Връщам се, разбира се,  в тези моменти. Много е тежко, предполагам, че винаги ще е много тежко. Не мога да го изтрия от мозъка си с гумичка. Осъзнатият човек не иска да бяга от емоциите си, знае, че тази загуба до края ще е част от живота му. И аз го зная за себе си, зная, че ще има моменти, в които ще се връщам на този ден, зная, че ще е тежко, зная, че е нормално да плача и да не се чувствам добре и знау, че на следващия ден ще дойде нещо друго, което ще ме накара да се усмихна и ще ми даде пък другата страна на живота. Искам да кажа нещо важно като психолог. Не си забранявайте тъгата! Когато ние си забраняваме тъжните чувства (нашето общество е такова - стреми се към някаква емоционална анестезия, много е страшно да сме чувствителни и тъжни), когато си забраняваме тъгата, си забраняваме и другите емоции. Когато си позволяваш да си тъжен, можеш да си позволиш да си щастлив в следващия момент. Ако не го направиш, оставаш в един защитен механизъм и не можеш да си позволиш да си щастлив и да се усмихнеш. Животът ни е даден да го изживеем по начина, по който ни е писано, че някои неща ще ни се случат. Пред някои събития в живота ни колиничим и нищо не можем да направим, не можем да ги контролираме. Всеки човек рано или късно се сблъсква със загуба в живота си – емоционална или физическа и това не може да бъде спряно!

Загуби има, за съжаление. Загина нелепо на пътя Милен Цветков, а вчера, във Варна, дрогиран и пиян водач като по чудо не отне човешки живот. За тези 6 години има много примери. Защо продължава това?

Колата е оръжие, всеки, който се е качил, все едно е взел един автомат. По улиците се движат всякакъв тип хора, както със здрава психика, така и такива, които са емоционално нестабилни. Има отговорни, има и безотговорни шофьори. Управляващите трябва да мислят в тази посока, как да се въздейства. Има много да се прави по отношение на толерантността и спазването на граници, ние сме общество, което е много деформирано по отношение на границите като цало, включително и на пътя. Или имаме много твърди граници, или изобщо ни липсват такива. Не винаги уважаваме правата на другите.В товачисло и крайното право на живот. Регулирането на индивидуалните граници е процес, през който ще минем като народопсихология, но според мен управляващите имат много да направят по отношение на безопасността на пътя и научаването ни да спазваме правила. Имат да направят много по отношение на инфраструктура, законодателство, контрол.

Преди време ти беше много активна с кампании за пътната безопасност. Предвиждаш ли отново такива?

В началото имаше една такава инерция, под въздействието на този гняв, събран в мен, инерция, която ми даваше сила и усещане, че бих могла нещо да променя. Изморих се в годините и виждам колко е трудно и колко сили и енергия ми отнема, които не мога да дам сега. Появи се Белла, която имаше нужда от моето присъствие. Но и като цяло не можах да се припозная в тази дейност, по-скоро беше като нещо, което исках да направя в памет на детето си, като някакъв страх, който стоеше в мен за другото дете. Моята истинска кауза е "Искам бебе" и раждането на дългочакани и мечтани деца на България.

Разкажи повече за това как помагаш на двойките, които искат да имат деца, но не успяват. Ти самата си пример за това, че успя да станеш майка.

Да, минах по един много дълъг път докато имам Анджела и Паоло, а после и Белла. Работата ми във фондация "Искам бебе" е моето призвание, защото познавам болката, жаждата, желанието и любовта, с която очакват двойките своето чудо, защото  човек трябва да намери истинските неща, които го правят щастлив и аз мисля, че за мен лично да бъдеш родител е изключителна ценност и нещо, което ми дава много смисъл в живота. Убедена съм, че това е така почти в 90 процента от семействата. Голяма част от тези хора, които искат да станат родители, а не могат, преживяват много емоции, които в голяма степен са доста неразбираеми за тях. Мисля,че в това ми е силата. Минала съм през това и знам как мога да помогна.

Кой е най-важният съвет към хората, коита са на ръба да се откажат от битката да станат родители?

Не винаги трябва да се върви само напред, човек трябва да слуша и лекарите, защото дават правилни съвети, да има доверие в тах. Ако трябва за малко да се спре. Понякога човек има нужда да поспре в живота си,  не може само напред.  За да си на такъв кантар, това означава, че наистина трябва малко да поспреш. Изчакай, дай време, а то е много добър учител. Живият процес, който не можем да контролираме, всъщност ни дава много решения в даден момент.  Да се оставим понякога на този процес да повлияе. И когато си починат, могат да продължат. Такъв е животът – стъпка назад, две напред. Освен това им казвам, че инвитрото не е единственият начин да станат родители. Родителството започва след даването на живот.

Снимка: Калина Арсова

 

 

Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.


Маркери Стара Загора | психолог | Понякога | фондация "Искам бебе" | Красимира Иванова

Коментирай

Кликни за нова
 
Въведете символите от картинката

#1 Derek Douglas 04.06.2020 22:18

Здравейте, Имате ли нужда от удобен заем за вашето удовлетворение? Ние предлагаме достъпен 3% лихвен заем за местни и международни кредитополучатели. Ние сме сертифицирани, надеждни, надеждни, ефективни, бързи и динамични и работим заедно. ние даваме дългосрочен заем от 2 до 50 години най-много. Имате ли нужда от директен, лесен и достъпен заем, за да платите за дълга, да започнете бизнес или по някаква друга причина? Ако е така, моля, свържете се с нас със заявката си за заем. Тази оферта е за сериозни хора. Моля, свържете се с нас, ако се интересувате, чрез: Имейл: easyloanfirm20@gmail.com WhatsApp: +19179797509 Сертифицирани сме, надежден, надежден, ефективен, бърз и динамичен. С Най-Добри Пожелания, Дерек Дъглас easyloanfirm20@gmail.com WhatsApp: +19179797509


Този уебсайт използва бисквитки, за да осигури по-добро потребителско преживяване. Използвайки, нашите услуги, Вие, се съгласявате с това.  Разбрах!  Повече информация

Затвори