Навечерието на Бъдни вечер е сантиментален момент, в който чувстваме топлотата в душите си и любовта на близките ни хора. За постите, изповедта като висшо духовно пречистване, пътят към изцелението, което ражда щастие, разказа за stz24.com отец Йордан Карагеоргиев:
В днешно време хората постят ли, какви са Вашите наблюдения?
Времето, в което живеем е по особено, и не само то. За голяма радост много млади хора започнаха не само да постят, но и да се изповядват и да посещават храмовете, да търсят изповедите. Изповедта е особено тайнство. Този момент е много важен за всеки човек, защото обикновено в своята човешка немощ, в тщеславието си ние търсим да покажем възможно най-добрата си страна. Докато по време на изповед, ние търсим слабостите си, за да можем да ги преодолеем да вървим напред. Все повече хора осъзнават силата на тайнството – изповед. Това е начин, по който ние можем да бъдем честни към себе си. Да можем да виждаме онези неща, с които трябва да се преборим и които всъщност ни пречат да се извисим. Често се случва, въпреки че всичко видимо около нас е наред, в душата ни да няма радост. Душата ни не е материална, тя е надземна, метафизична. Независимо от всички земни неща, с които ние се опитваме да и дарим мир, истинския мир тя получава само от духовните тайнства.
По време на пост се използват „вълшебни думи“ , които всеки човек трябва да произнася, бихте ли споделили какво значение носят тези думи и по какъв начин те въздействат по време на душевното ни пречистване?
Всеки път, когато ние проявяваме обич, любов, ние творим вълшебство. „Вълшебни думи“ произнасяме тогава, когато отидем и се изповядаме. Но най-истинските думички са тези, които казваме по време на молитва, когато сме в диалог с Бога. Ние трябва да се научим по-често да се обръщаме към Бога, защото наистина живеем в много динамично време и нямаме време за себе си. Това е периодът, особено по време на пост, в който сме задължени и е редно да се молим повече и да отделим време, за да се обърнем към себе си, да се вгледаме в себе си. Не случайно Екзюпери в книгата „Малкият принц“ говори за „очите на сърцето“. „Очите“ на духовното ни сърце закърняват тогава, когато не произнасяме „вълшебни думи“ и не правим вълшебства с обичта и любовта си. Трябва по-често да осъзнаваме, че има хора около нас, които имат същите потребности, които носят същите немощи, но и същите кръстове или подобни на нашия, или понякога и по-тежки от нашия. Важно е , колкото може, повече да им помагаме в това кръстоносене. Това е смисълът на думичките, Братя и Сестри. Ние наистина сме такива, всички сме Чада Божии, дори и да не го осъзнаваме.
Как всъщност се пречистваме – по-скоро духом или тялом?
Човек е едно цяло. Човек не може да се раздели на душа и тяло. Какво значи да се изповядаме? Означава да направим ретроспекция назад във времето, да видим къде са нашите човешки недостатъци, какви са нашите грехове, както в църквата се назовават. Тези грехове да бъдат осъзнати и да се споделят по време на тайнството - „изповед“ пред духовник. Той няма право да сподели, а и от опит ви гарантирам, защото съм служил в болницата и в затвора доста години, човек и да иска да запомни греховете на хората, няма как да стане. Има периоди, в които идват по 20-30 човека на ден. От тази гледна точка да не се притесняваме, но наистина да видим и потърсим къде грешим. Давам пример: човек може да застане пред иконата на Спасителя, заедно с духовниците, и да каже - „ осъждал съм, не съм бил търпелив към най-близките си, не съм проявявал достатъчно обич“. След това се извършва тайнството, когато с произнесени на глас думи, свещеникът опрощава греховете на човека. Ако го направите, а Ви съветвам да го направите, човек ще осъзнае наистина какъв товар сваля от душата си. Но няма как да го разбере преди да отиде и да се изповяда, да се подготви, а не само формално да го направи.
Постът има и друга страна, а именно промяна в нашето хранене. Според Вас изповедта по-важна ли е или и двете действия са нужни за цялостното ни пречистване?
Най-важното е това, което става вътре в сърцето и душата ни. Не самата храна, а Послушанието към това, което е установено от светата църква, носи в себе си духовен заряд. Човек проявява труд, проявява воля за придобиване на духовни блага. Авва Доротей има една прекрасна поговорка: „Дай кръв и приеми Дух.“ . Това означава, че човек трябва да даде нещо видимо, външно, да отиде да се потруди, да помогне на някого или, в случая, да се въздържа от някои видове храни, не , зашото те са лоши или носят други негативи. Напротив по този начин човек израства, самодисциплинира се, за да може да придобие повече духовност, повече духовен опит. Но отново ще спомена, че основното е молитвата, покаянието, да се вгледаме в себе си. Има едно изследване на американски учени, психолози, които стигат до извода, че човечеството с всяко изминато десетилетие става по- нещастно. То е проведено в Северна Америка, където благата са особено големи и разполагат с много средства. И си задават въпроса: „защо е така?“, при положение, че сега имаме много повече условия, възможности, които до преди 20-30 години не са съществували. Отговорът е прост: защото човек няма време за себе си! Ние нямаме време за душите си и смисълът на това велико тайнство Рождество Христово е да видим какво Бог е направил за нас. Това не е фраза, а е част от същността ни. Колкото по-рано осъзнаем и започнем да работим в насока да се обърнем към себе си, да чуваме душата и сърцето си, толкова повече хармония, повече мир и повече радост ще имаме в душите си.
В навечерието на Бъдни вечер, какво е Вашето послание към нашите читатели?
Нека виждаме болката на хората, с които делникът ни среща! Нека да я виждаме! И в същото време да не губим никога надеждата, защото всеки един от нас е Божия надежда, няма случаен човек. Много зависи от свободната ни воля, тази Божия надежда, която е сложена във всеки един от нас, да я осъществим. Да бъдем хора, да бъдем истински, да бъдем добри!
Снимка: dolap.bg
По интервюто работи стажант-репортер Валентина Вапцарова.
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери време | повече | трябва | Това | човек | хора | думи | Няма | себе | душата
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!