„Добре дошли“ в дома на бебето Мая от Стара Загора. Чаровното и крехко момиченце, обединило цял град, тъй като се нуждаеше от финансова помощ за лечение заради заболяване „вродена мускулна дистрофия с мерозинов дефицит“.
Днес Мая вече не е бебе, а е на 2 години и 7 месеца, разказва приказки, знае азбуката на български и английски език. Познава числа и цветове. Стои си вкъщи, защото навън е опасно, дебне коронавирус. Родителите й изпълняват стриктно противоепидемичните мерки, за да не допуснат COVID-19 у дома.
„При Мая всяка една настинка, всеки вирус може да повлияе зле на здравословното й състояние, ще бъде много трудно възстановяването после“, разказва за „САМИ ВКЪЩИ С-19“ майка й Десислава Христозова.
Семейството живее от година на село, а е в изолация от декември. След първия шестмесечен курс на лечение чрез вливане на стволови клетки в турска клиника детето има напредък. Доброто състояние се дължи освен на процедурите, но и най-вече на упорития труд, който самата Мая полага в ежедневните си рехабилитации и допълнителните занимания на майка й в домашни условия.
Заради пандемията с COVID-19, има възможност да се изчака с втория курс на поддържащото лечение, тъй като детето не връща назад в развитието си.
Напредъкът се дължи и на огромната доза любов на родителите на момиченцето, които не се отказват нито секунда от мечтата си: Мая да проходи.
„Мамо, аз имам сили, имам сили, аз съм безстрашна“, обича да казва напоследък чаровницата. „За мен това са едни от най-хубавите думи, защото тя наистина има сила и воля, не се отказва от препятствията“, споделя още майката.
Мая се чувства добре на село, може да излиза на двора, на улицата. Харесват й игрите с куклите, а от скоро има вкъщи детски магазин. Бута с крачета и любимата кола, с която се разхожда из стаите и навън. Тя е позитивна и обича да се усмихва, описва още характера й Деси.
Всъщност, веселото настроение на детето се предава от родителите, които се опитват да го заредят емоционално с всяка една радост от деня и с малките неща, които носят щастие.
В истински празник и пъстро приключение се е превърнало, например, боядисването на яйцата, което се е случило на Велики четвъртък.
„Мамо, може ли да сложа синя или зелена боичка?“, са били някои от въпросите на детето. Днес е ден за курабийки.
В навечерието на Великден Деси продължава да вярва, че доброто е у всеки един човек и може да се появи по всяко време, а не само по празник.
Майката на детето изказва отново благодарност на всички дарители и хора с добри сърца, които са помагали до момента, правят го сега и ще подкрепят семейството и занапред.
А за Великден то си пожелава това, което изрича за всеки голям празник: „Да сме живи и здрави, Мая да продължи да прави тези крачки в развитието си, които прави в момента и дай боже някой някога да открие лечение за това заболяване, за да оздравее напълно, да я гледаме как тича и е щастлива!“
Ако материалът Ви харесва, подкрепете ни, като го споделете с приятелите си.
Маркери добро | празник | детето | лечение | бебе | Великден | обича | Мая | турска клиника
Коментирай
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!